Гингивит Симптоми. Гингивитът или възпалението на венците се изразява чрез зачервяване, леко подуване и кървене, чрез гладък и лъскав вид на венците; съпровожда се с лош дъх на устата. Друга форма на гингивит се среща изключително в млада, юношеска възраст или у жени в бременност. Възпалението се изразява в подуване на венците, които стават тъмночервени и с блестяща повърхност. При докосване кървят и са болезнени. При друга разновидност на тази форма венците се разрастват туморообразно, имат бледорозов цвят и не кървят при дразнене. Гингивитът може да стане толкова болезнен, че да възпали цялата вътрешност на устата и да направи дъвченето нетърпимо. Кризата обикновено бързо отшумява, но ако не й обърнем внимание, има реални шансове тя да се повтори и да се развие латентно до пълното разрушаване на зъбния апарат. Причини Важна причина за гингивита на венците е липсата на хигиена в устната кухина, която позволява да се появи зъбен камък. Първоначално зъбният камък представлява зъбна плака, която се образува от слюнката и се наслагва върху зъбите, тръгвайки от тяхната основа. Този течен пласт, в който се размножават голям брой бактерии /но не всички от тях са вредни/, предизвиква не само кариеси, но и атакува венците чрез ензимите и токсините, които произвежда. Ако зъбната плака не се отстранява редовно, тя се удебелява и се превръща в зъбен камък, още по-устойчив и не по-малко дразнещ. От зъбен камък страдат по-често хора, които обилно слюнкоотделят. Влошаването на хигиената като причина за възпалението на венците може да се дължи на други фактори. Лошо направени коронки и мостове, нащърбвания, лошото местоположение на зъбите задържат хранителни отпадъци или пренапрягат тъканите по време на дъвчене, възпалявайки венците. Гингивитът може да има инфекциозен характер. Тогава той придружава заболявания от грип, ангина, скарлатина и др. Получава се през първите дни след спадане на температурата и се изразява с язви по венците, които са придружени със силни болки. Гингивитът може да се причини и от интоксикация след медикаментозно лечение, тъй като някои антибиотици дават отлагания, които се прибавят към зъбната плака; вследствие от нараняване след силно четкане; от отравяне с живак, олово, бисмут и други химични вещества; от употреба на алкохол и тютюн; от хормонални нарушения, появяващи се в пубертета, по време на бременност или менопауза; вследствие на остри или хронични заболявания на вътрешните органи, болести на кръвта, ендокринни заболявания /диабет/, бъбречни болести и др.; от недостиг на храна или вследствие на генетичната предразположеност. Казано накратко, състоянието на венците отразяват общото състояние на организма. Затова при гингивит следва да се направи цялостен преглед, за да се установи първопричината за това заболяване и да се сравни с общото самочувствие на организма. Само така може да се набележи правилното лечение. Лечение То предполага, на първо място, бърза реакция. При най-малки отклонения от нормата - кървене при миене на зъбите с четка, лош дъх от устата, промяна в цвета на венците, трябва своевременно да се вземат мерки. При възпаление на венците отстраняването на зъбния камък е първата спешна мярка, защото дава бързо облекчение. Понякога неговото почистване трябва да се разбие на няколко сеанса, защото често той прониква между венеца и корена на зъба и трябва да се изчака венците да се успокоят, за да може той да бъде открит; също така трябва да избягваме да караме пациентът да страда, когато възпалението е най-силно. Стоматолозите прибягват обикновено до традиционни инструменти, като например много фини кюрети, с помощта на които те достигат до труднодостъпните ъгълчета и краища на венците. Те използват също така ултразвуков апарат, който раздробява наслагванията по безболезнен начин. Към лечението се прибавят бани на устата с карбонатен и солен разтвор, които заздравяват венците. Жабуренето на запарка от лайка, боровинкови листа, живовлек или дъбови кори също заздравява венците. Много добър резултат в тази насока дава жабуренето и масажерането на венците на прясна урина. Най-доброто средство срещу развитието на гингивита е, разбира се, стриктната профилактика. Добрата хигиена на устата наред с редовното махане, ако го има, на зъбния камък от зъбен хирург ще ни предпазят от неприятни изненади /Вж. Хигиена на устата/. В действителност гингивитът не винаги е болезнен и може да мине дълго време незабелязан. Той може да се обуслови като хронично възпаление, което да започне да разрушава прилепването на венеца към шийката на зъба. В този случай имаме основание да се опасяваме от появата на пародонтоза /Вж. това заболяване/..