Ахинса е най-важното основното правило, което в по-голяма или по-малка степен се вплита и в останалите правила.Ахинса всъщност представлява последователно прилагане на принципа на ненасилието. Срещаме я не само в класическата раджа йога но и в джайнизма, будизма и индуизма.
Принципът ахинса представлява ненавреждане във всички форми, които можем да си представим - чрез физическо действие, с дума или дори с мисъл.Това означава не само да не извършваме насилствени действия, но дори и да не допускаме че бихме могли да упражним насилие. Ако имаме намерение да навредим някому но не го правим, ако искаме да наругаем някого но не го правим в такъв случай също не сме спазили принципа ахинса - спазването му никак не е лесно. Ахинса трябва да се спазва не само спрямо хората но и спрямо животните и растенията, спрямо всяка проява на живота.Първата естествена последица от това е широкото разпространение на вегетарианството в Индия. Съзнателното възпитаване на приятелство, съчувствие, уважение към човека се пренася и върху отношението към животните. Можем да си представим благотворното влияние на подобно отношение спрямо цялата ни окръжаваща среда: човекът, господар и владетел на природата се превръща в нейн чувствителен наблюдател, приятел и в крайна сметка защитник.Тук не е необходима религиозна вяра а само способност да се вживееш в положението на онова, което те заобикаля.
Гневът е роден брат на насилието, затова раджа йога го смята за огромна пречка пред духовното развитие. Съвременните психолози също са наясно, че
гневът е силно разрушителна емоция, която вреди не само на онзи,към когото е насочена, но и на самия разгневен човек.
Принципът ахинса дава възможност да намаляваме силата на гнева и постепенно да елиминираме тази емоция благодарение на положителното отношение към всичко живо.
Друга автоагресивна емоция, която трябва да се научим да обуздаваме е страхът. Старите индуси сочат две причини за появата на страха за чието отстраняване можем да си помогнем сами. Едната е незнанието. Не поради необразованост или глупост, а поради непълно оценяване на ситуацията въз основа на неточна, откъслечна и погрешна информация. Има хора, които с постоянния си страх от нещо, напр. болест, накрая сами си я причиняват, колкото и малко да е било вероятно да попаднат в тази ситуация.Друга причина за страха е нашето его, което все за нещо иска най-напред да се страхува че няма да спечели предмета или лицето, към което се стреми, а после като ги спечели, се страхува да не ги изгуби.
В своята същност принципът ахинса не е пасивен.Той не означава че трябва да стоим със скръстени ръце пред онова, което става пред нас и да отстъпваме пред проблемите.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар