вторник, 7 август 2012 г.

Ароматерапия

Магията на ароматите Силата и неустоимото въздействие на ароматите са отдавна добре познати. Създаването на положителни емоции с помощта на благоуханията датира още от древността. С аромати са експериментирали алхимиците, използвани са при различни обреди, жриците на любовта също са си служили с тях... Ароматът на чистота и свежест, както на жилището, така и на самия човек, е в основата на всички благотворни обонятелни възприятия. Лечението с аромати или т.нар. ароматерапия, през последните години се развива все повече като един от най-ефикасните природосъобразни методи. В много страни вече са създадени специални оранжерии за цветя и билки за лекуване с аромати. За разлика от нервите на другите сетива, обонятелните нерви, предаващи сигнала за даден аромат към мозъка, са директно свързани с онази част от централната нервна система, която контролира ендокринната система, отделяща хормони. Тези хормони оказват влияние върху растежа и несъзнателните жизнени функции като сърдечен ритъм, дишане, храносмилане, телесна температура и глад. Началото на ароматерапията се крие в един от най-древните методи за лечение. Ароматът, извличан от различни билки и растения, довежда тялото и ума в равновесие, което спомага за облекчаването на редица неразположения - умствени и физически. Есенциалните масла се добиват от различни цветя, плодове, дървета, билки и смоли. Чистите масла са висококонцентрирани летливи вещества. Някои от тях съдържат витамини, минерали и естествени антисептици. Могат да се използват за лечение на стотици болести като депресия, стрес, артрит, болки в гърба и мускулите, главоболие, настинки, кожни раздразнения, астма, безсъние, метаболитни и храносмилателни проблеми и др. Най-ранните записи за ароматерапии датират от около 2890 пр. Хр., когато древните египтяни използвали ароматни съставки за религиозни и медицински цели. Древните китайци използвали ароматните масла в акупунктурата, масажите, баните и за инхалации. Думата ароматерапия за първи път се използва през 1920 г. от френския химик René-Maurice Gattefossé, който отдава живота си на проучвания за лечебните свойства на есенциалните масла след инцидент в парфюмната си лаборатория. По време на провеждането на опит, той изгаря ръката си и инстинктивно я пъхва в най-близката студена течност, която се оказва съд с NOx Ph232 или по-позната като лавандулово масло. Внезапно френският учен усетил огромно облекчение от болката и вместо продължителното лечение, което бил претърпял при предишни изгаряния, червенината и възпаленията преминали учудващо бързо с минимален дискомфорт и почти никакъв сърбеж. Тази „грешка" поставя началото на първото модерно учение за ароматерапията. То доказва, че ароматните масла проникват много лесно в кожата и се смесват с извънклетъчните течности в организма, една от които е кръвта. Циркулацията на тези телесни течности пренася маслата към различните органи. Проучването показва, че дори само помирисването на маслата може да стимулира мозъчната система чрез обонятелните нерви и да промени съществено емоционалното и умственото ни състояние. По време на Втората световна война ароматните масла се ползвали за лечение на гангрена при ранените войници. Теорията гласи, че ароматерапията представлява лечение или превенция на болест чрез използване на есенциални масла. За обяснение на постигнатите ефекти има 2 основни теории. Едната от тях е за влиянието на ароматите над мозъка и по-специално лимбичната система посредством обонятелните нерви. Другата теория дава информация за преките фармакологични ефекти на есенциалните масла. Докато ароматерапистите често претендират за прецизни знания за синергията между тялото и ароматните масла, то ефикасността на ароматерапията все още подлежи на доказване. В англоезичния свят практиците клонят към акцентиране върху използването на маслата при масажите. В най-добрите случаи ароматерапията се квалифицира като дейност със спомагателна функция и в най-лошите като псевдонаучна измама. В континенталната част и по-специално в родината на ароматерапията Франция, тази наука е част от общата медицина. Някои есенциални масла там се продават само с лекарско предписание. Френските медици използват техника, наречена ароматограма, включваща вземането на проба от болната тъкан или секрет на пациента. След изготвяне на посявка материалът се разделя в малки съдове и всеки опитен материал се обработва с различно масло, за да се определи най-ефикасното за предотвратяване на развитието на микроорганизмите, причиняващи съответното страдание. В много държави есенциалните масла са включени в националната фармакопея, но до настоящия момент ароматерапията никога не е била признавана за валиден клон на медицината в САЩ, Русия, Германия и Япония. Какво представлява ароматерапията? Хората отговарят на усещането за мирис на емоционално ниво много по-активно, отколкото на всяко друго усещане. Така например само един аромат може да отключи цяла серия от забравени спомени. В зоната от мозъка, асоциирана с мириса, се намират и механизмите, свързани с паметта. Обонятелните нерви са разположени в носната кухина и изпращат информация до онази част от мозъка, където са заложени паметта и емоциите. Тази част се свързва с друга част от мозъка - хипоталамус и свързаната с него хипофизна жлеза, управляваща хормоналната ни система. Така ароматите „отключват" различни химични реакции в тялото, водещи до отделяне на различни вещества. Така например енкефалинът намалява болката и създава усещане за добро разположение. Ендорфините също намаляват болката и индуцират сексуални усещания. Серотонинът спомага за отпущане и успокоение. Тъй като обонятелните нерви са директно продължение на лимбичната система на мозъка, реакцията при вдишване на аромата се предава незабавно. За какво служат есенциалните масла? Ето някои от най-разпространените употреби на ароматните масла: Босилекът се използва в парфюмерията заради чистия си, сладък и умерено подправков аромат, наподобяващ този на карамфила. Маслото му се добива чрез дестилация на листата и помага за облекчаване на кашлица, настинки, бронхит и оскъдна менструация. Има добро действие при безсъние, нервност, истерия и умствена умора. В ароматерапията маслото от босилек се използва за подсилване на концентрацията и заради облекчаващото му действие срещу главоболие и мигрена. Препоръчва се да се избягва употребата му при бременност или чувствителна кожа. Лавандуловото масло има антисептично действие и служи за успокоение на малки рани и изгаряния, за отпускане при главоболие и мигрена. Маслото се добива чрез дестилация на цветовете на лавандуловото растение. Има добро действие при лечение на астма, бронхит, хронична кашлица и настинка, високо кръвно налягане, предменструален синдром, безсъние, напрежение и депресия. Бергамотовото масло е едно от най-популярните съставки в парфюмерията. Освен това той е отличен репелент и има добро действие върху уринарния и храносмилателния тракт. Полезен е при кожни раздразнения вследствие на стрес. Бергамотът е и една от основните ароматни подправки на чая Earl Grey. Студено-пресованото бергамотово масло обаче съдържа бергаптен, силен фотосинтезиращ елемент при контакт с кожата, така че за външна употреба се използвт само дестилирани масла или такива, несъдържащи бергаптен. Черният пипер има остър подправков аромат. Най-честите му употреби са свързани със стимулиране на циркулацията и срещу мускулни болки. Кожната употреба включва приложение при натъртвания и охлузвания, тъй като стимулира циркулацията. Карамфилът е повърхностен аналгетик, широко използван в стоматологията. Той е добър антисептик, антиспазматик, има газогонно и антиеметично действие. Евкалиптовото масло е често използвано в комбинация с мента за облекчаване на дихателните пътища при настинка или грип. Maслото от здравец се използва като кръвоспиращо, антисептично и диуретично средство. Лимоновото масло има свеж и ободряващ аромат, стимулиращо действие и е чудесен анти-депресант. Маслото се добива чрез пресиране на корите на плода. Помага при артрит, анемия, кашлици и настинки. Действа стимулиращо апетита и намалява болката при ухапвания от насекоми. Тъй като има фотосинтезиращо действие, при употребата му върху кожа трябва да се внимава, поради риск от поява на пигментация при контакт със светлината. Маслото от чаено дърво има антимикробно действие и е често използвано в антисептични и дезинфектантни препарати и разтвори за уста. Маслото от бял равнец се използва за намаляване на ставните възпаления и облекчения на симптомите при настинки и грип. Кедровото масло се добива чрез дестилация на праха, получен при рязане на кедровото дърво и от треските. Има благоприятно действие върху мазна кожа, акне, раздразнения по скалпа и др. Препоръчва се избягване на употребата на кедрово масло при бременност и чувствителна кожа. Евкалиптовото масло се добива при парна дестилация на листата и помага при кашлица, настинка, бронхит и треска. Кориандър - широко разпространена подправка в Индия. Маслото му се характеризира с леко сладък, но остър аромат и се получава при дестилация на плодовете. Има освежаващо действие върху нервната система, допринася за намаляването на ревматичните болки и подобрява апетита. Кориандърът също е и афродизиак, използващ се при бани, масажи и за инхалиране. Маслото от розмарин се получава чрез дестилация на цялото растение. То е особено ефикасно срещу артрит, бронхит, изгаряния, настинки, пърхут и кожни раздразнения. Има чудесен успокояващ ефект върху нервната система и спомага за избистряне на мисълта. Като предпазна мярка ароматерапистите препоръчват да се избягва употребата му през първия триместър от бременността. Маслата от жасмин, роза, сандалово дърво и иланг-иланг са изразени афродизиаци. Как да подобрим емоционалния си wellness с използването на ароматни масла? Ароматите имат неподозиран лечебен ефект върху целия човешки организъм. Особено подробно е изучено влиянието им върху нервно-психичната сфера на човека. В долната таблица можете да видите кои аромати биха ви помогнали да избягате от лапите на поредното емоционално чудовище или пък да подсилите обхваналата ви емоция ... Въздействието на етеричните масла върху кожата е мигновено, кръвообращението се подобрява, а приятният аромат оказва благотворно влияние върху централната нервна система. Гняв - Бергамот, жасмин, нероли, портокал, пачули, лайка, роза, ветривер, иланг-иланг Тревога, безпокойство - Бергамот, кедър, градински чай, тамян, здравец, лавандула, мандарина, нероли, пачули, лайка, роза, сандалово дърво, ветривер Увереност - Лавър, бергамот, кипарис, грейпфрут, жасмин, портокал, розмарин Депресия - Бергамот, градински чай, тамян, здравец, грейпфрут, жасмин, лавандула, лимон, мандарина, нероли, портокал, лайка, роза, сандалово дърво, иланг-иланг Умора, изтощение - Босилек, бергамот, черен пипер, градински чай, кипарис, тамян, джинджифил, грейпфрут, жасмин, лимон, пачули, мента, розмарин, сандалово дърво, ветривер Страх - Бергамот, кедър, градински чай, тамян, грейпфрут, жасмин, лимон, нероли, портокал, лайка, сандалово дърво, ветривер Скръб - Кипарис, тамян, нероли, роза, сандалово дърво Радост и спокойствие - Бергамот, тамян, здравец, грейпфрут, лимон, нероли, портокал, роза, сандалово дърво, иланг-иланг Несигурност - Бергамот, кедър, тамян, жасмин, сандалово дърво, ветривер Раздразнителност - Лавандула, мандарина, нероли, лайка, сандалово дърво Усещане за самота Бергамот, градински чай, тамян, лайка, роза Памет и концентрация - Босилек, черен пипер, кипарис, лимон, мента, розмарин Паника и панически атаки - Тамян, лавандула, нероли, роза Стрес - Бергамот, градински чай, тамян, здравец, грейпфрут, жасмин, лавандула, мандарина, нероли, пачули, лайка, роза, сандалово дърво, ветривер, иланг-иланг Начини за приложение Начините за приложение на ароматните масла включват: Въздушна дифузия - за ароматизиране или дезинфекция на въздуха Директно вдишване - за дезинфекция на дихателните пътища, отпушване на носа, отхрачване, както и други физиологични ефекти Повърхностно приложение - за основен масаж, бани, компреси, терапевтични грижи за кожата и др. Орално, ректално и вагинално приложение - при инфекции, запек, паразити и др. Как да се насладим на вълшебния ефект на ароматните масла? След като вече знаем как действат ароматните масла, ето няколко полезни съвета за това как наистина да извлечем техния магически ефект в зависимост от желания резултат. Опитайте: аромавана - лесен, ефективен и приятен начин за релаксиране. Действието се дължи на комбинирания терапевтичен ефект на водата и маслото. Между 6 и 10 капки ароматно масло или смес от няколко масла на повърхността на водата ще ви накарат да полетите в облаците. Не добавяйте пяна или друго обикновено масло за вана и се потопете за около 20 минути. Топлината на водата ще помогне за абсорбирането на маслата от кожата, като междувременно вдишвайте изпаренията. При вани за малки деца или бебета намалете броя на капките. ароматен компрес - в съд с 100 мл топла вода добавете 5-10 капки ароматно масло и потопете в него парче памучен плат. Изцедете излишната течност и поставете парчето върху наранената или болната част от тялото. аромаинхалации - сложете 5-10 капки ароматно масло в купа с вряща вода, наведете се над изпаренията и поставете хавлия над главата си, след което вдишвайте изпаренията за няколко минути. аромамасаж - може би най-ефикасния метод за използването на ароматни масла, прилагащ съвкупния ефект от техните свойства и лечебната сила на натиска и докосването. По този начин маслата най-бързо се абсорбират от кожата, попадат в кръвния поток и достигат до съответните части на тялото. И така ... вече сме достатъчно запознати с лечебното действие на ароматните масла върху тялото и ума ни. Остава само да си набавим няколко шишенца с магическите вещества и удоволствието да им се насладим по подходящия начин.
Коремни болки Случва се често стомашно-чревният тракт да има газове. Те причиняват болки в стомаха, червата, далака, сърцето, черния дроб, жлъчката. Симптоми Болният има чувство на тежест, подуване, опъване и болки в корема. Може да се появят смущения в дихателната и сърдечната дейност, тъпи болки в областта на черния дроб и стомаха. Общото самочувствие не е добро. При натрупване на много газове дебелото черво притиска диафрагмата и това затруднява дейността на органите в коремната кухина. Може да се получат сърдечни болки, стягане, сърцебиене. Причини Те могат да бъдат: погълнат въздух; въглероден двуокис, образуван в резултат на химични реакции между стомашните киселини и бикарбонатите от панкреаса; спазми в дебелото черво, свързани със стрес, тревожни изживявания или чревни заболявания; дейността на чревната микрофлора; паразити в черния дроб или червата /Вж. Книга 4 на Енциклопедия за здраве „Дар“/. Когато газовете са в повече и са придружени с остри стомашни болки, това може да се дължи или на техния излишък, или на раздразнени черва. Проблемът най-често възниква в дебелото черво и като е функция на това, с което човек се храни. Ако диетата ви е богата на бобови, варива, ядки или големи количества месо, храносмилането им е предимно в дебелото черво. Тези храни изменят количеството и вида на чревните бактерии; точно действието на тези бактерии предизвиква газове. Лечение То е насочено към редовното изчистване на дебелото черво, правилното хранене и доброто храносмилане. За тази цел предлагаме: Изчистване. Всяка вечер е добре да се прави клизма с топла вода, запарка от лайка, с прясна или преварена урина. Преди лягане за през нощта в задното черво се слага памучен тампон, натопен в олио /зехтин/ и урина /по-добре преварена/. Правилно хранене. Опитайте следните препоръки: •Хранете се в спокойна обстановка и не говорете по време на хранене. Щателно дъвчете. •Не смесвайте много храни на едно ядене. •Преди обяд и вечеря може да изпиете чаша джинджифилов чай. •След храна изпивайте чаша чай от семената на копър или анасон. Това е едно отлично газогонно средство. •Почивайте след всяко хранене по няколко минути, преди да се заемете с обичайните си дейности. Добро действие оказва грейка, напълнена с топла вода, поставена на корема вечер преди заспиване
Гадене и повръщане Гаденето и повръщането сами по себе си не са болести, а признаци на болести. Те се дължат на спазъм на стомаха и хранопровода, които се движат усилено и позволяват на съдържанието на стомаха да излезе навън. Гаденето и повръщането са честа изява на вътрешните заболявания. За изясняване естеството и причините на гаденето и повръщането е от значение да се уточни времето на тяхната поява ­ на празен стомах, след нахранване, при промяна положението на тялото, облекчение на болния след повръщане, изглед и характер на повърнатото ­ храна, стомашен сок, жлъчен сок, кръв. Гадене със или без повръщане може да се появи и у съвсем здрави, но гнусливи хора при лоша миризма, отвратителна гледка и др. С повръщане започват редица заразни болести ­ скарлатина, малария, грип. Непреодолимо гадене и повръщане се наблюдава при отравяне ­ с гъби, със застояла храна, с някои медикаменти /дигиталисови препарати, морфин, хинин/. Грешки в храненето /прекомерно хранене, дразнещи храни/ често завършват с облекчаващо, често съзнателно предизвикано повръщане. Гаденето и повръщането са най-често проява на стомашни заболявания. При остър гастрит повръщането се появява след ядене, облекчава болния и съдържа несмляна храна, която може да бъде примесена със стомашен и жлъчен сок. За хроничния гастрит e характерно непреодолимо гадене сутрин на празен стомах, което обикновено не се последва от повръщане. При язва на дванадесетопръстника повръщането е рядък симптом. Ако при установена язва се явят повръщания на застояла храна, трябва да се мисли за стеснение на пилора. Ракът на стомаха често протича с повръщане отначало на несмляна храна, а после ­ на характерни, подобни на утайка от кафе материи. Гадене и повръщане се наблюдават често при заболявания на черния дроб и жлъчката, на задстомашната жлеза, апендикса, червата и коремницата. Често болковите кризи при бъбречни или жлъчни камъни, инфаркт на миокарда, травми се съпровождат от мъчителни повръщания. Непреодолимо гадене и повръщане се наблюдава и при бъбречна недостатъчност, диабетна кома. Характерно за началната бременност е повръщането на празен стомах. Повръщане на празен стомах имат и хроничните алкохолици. От особено значение са повръщанията при някои заболявания на централната нервна система ­ менингит, кръвоизливи, тумори, травми. Тези повръщания са наглед без причина, често на празен стомах или при промяна положението на тялото. Те са мъчителни, с напъни, без особен ефект и не облекчават болните. Съществуването на чисто “нервни повръщания” е твърде съмнително. Такива се наблюдават понякога у млади момичета и обикновено са свързани с неприятни изживявания, напрежение, менструационен цикъл и др. Зад тези нервни повръщания могат да се крият някои заболявания на храносмилателната система, най-често гастрит. От особено значение са повръщанията на кръв или кръвенисти материи. Този симптом плаши твърде много болния и околните и става причина за излишна паника. От голяма важност е да се уточни видът и количеството на повърнатото, като е най-добре то да бъде запазено до идването на лекаря. Следва да се разграничава т. нар. лъжливо повръщане на кръв. В тези случаи болните /предимно момичета и млади жени/ умишлено си разкървавяват устната лигавица и носа с остри предмети. Някои болни поглъщат изхрачена кръв и след това я повръщат. В подобни случаи кръвта е примесена с храчки. Сравнително рядко се повръща чиста, непроменена, ясна кръв. В тези случаи може да се подозира кръвотечение от носа, венците или гърлото. Масивни повръщания на непроменена кръв се наблюдават при спукване на разширени вени на хранопровода. Обикновено повърнатата кръв е съсирена на отделни парчета, тъмна, понякога подобна на утайка от турско кафе. Истинското количество на повърнатата кръв е трудно да се установи. Болният и околните несъзнателно го преувеличават. От друга страна, много рядко е да се повърне чиста кръв. Повърнатото най-често съдържа примеси от храна, стомашен и жлъчен сок. Най-честата причина /над 25 % от случаите/ за повръщането на кръв е язвата на стомаха и, по-рядко, язвата на дванадесетопръстника. Повръщанията на кръв при язва на стомаха не са обилни, кръвта е кафеникава, съсирена, с примеси. Често се повтарят и обикновено се предизвикват от грешки в диетата, употреба на дразнещи храни, спиртни питиета или някои лекарства ­ аспирин, салицилови препарати, противоревматични средства, надбъбречни хормони. В редки случаи повръщане на кръв може да се наблюдава при наранявания на стомаха /поглъщане на остри, режещи предмети/, при изгаряне лигавицата на стомаха с киселини или основи. Масивни и нерядко заплашващи живота повръщания на чиста кръв се наблюдават при спукване на разширени вени на хранопровода. Сравнително рядко може да се наблюдава повръщане на кръв при някои заболявания на кръвта, чупливост на съдове, хроничен застой. В тези случаи повръщането е оскъдно. Всяко повръщане на кръв е сериозна болестна проява и налага бърза лекарска намеса. До идването на лекаря болният трябва да остане неподвижен на легло и да избягва поемането дори и на течности
Спадане на напречното дебело черво Напречното дебело черво нормално се разполага над пъпа. Всяко негово преминаване под пъпа се означава като спадане. Мнозина хора не подозират колко сериозни проблеми предизвиква тази промяна. В ириса има обективен знак, съответстващ на степента на спадане на напречното дебело черво. Той се забелязва почти у всеки втори посетител в кабинет “Дар”. Причини и последици Това заболяване е породено от неправилния начин на живот и хранене. Постепенно с времето по стената на напречното дебело черво се образуват уплътнения от хранителни остатъци /своеобразен “котлен камък”/, които могат да достигнат до 15 килограма! Освен че натежава, в резултат на постоянното действие на гравитацията и хроничната умора, съчетани с липса на необходимите количества калций, натрий, силиций, желязо, магнезий и др., то губи мускулния си тонус, като в крайна сметка се озовава в малкия таз. Стомахът остава без опора, провисва, като на дъното му се образува езерце от солна киселина. Възникват парене зад гръдната кост, оригвания, газове и др. Появява се възможност за образуване на язва. Стомахът и напречното дебело черво притискат тънките черва; те от своя страна оказват натиск върху тазовите органи. При жените това води до изкривяване на матката назад или настрани, което пречи на нормалното изтичане на ментруалната кръв. Възникват спазми. В същото време едната или двете маточни тръби могат да се прегънат, което може да доведе до ментруални проблеми и невъзможност за придвижване на отделената яйцеклетка. Може да възникне безплодие или да се развият кисти на яйчниците. Налягането върху тазовите органи, съчетано с промяна в положението им, води до нарушено нарушено кръвоснабдяване и кръвоотичане. В резултат на това възникват различни заболявания. Мъжете могат да имат различни проблеми с простатата. И при двата пола се забавя перисталтиката и пасажът поради прегъване на дебелото черво в чернодробната и далачната извивка, увеличава се налягането върху сигмовидното черво и така възниква запек. Поради увеличеното количество газове дебелото черво се раздува и се образуват малки херниални сакчета, наречени дивертикули. Раздуването пречи на дишането, сърдечната дейност и тънкочревната перисталтика. В дивертикулите често попадат силно отровни вещества, бактерии и вируси, които се задържат дълго и представляват една скрита инфекция, която става активна с отслабването на организма. Понякога се възпаляват самите дивертикули. Токсичните материали се задържат продължително в низходящото дебело черво, което е причина за развитието на заболявания в лявата половина на тялото. Развиват се също хемороиди вследствие на затруднения венозен оток. Лечение Природосъобразният начин на живот с основно почистване на червата, подходяща диета и упражнения върху наклонена дъска, коригира спадането на напречното дебело черво. Очистване и диета. Те са същите като при Лениви черва /запек/. Упражнения. Необходима е дъска с дължината на тялото. Единият край на дъската се поставя върху пода, а другият се повдига през първата седмица на 15 см от земята, през втората - на 30 см, през третата - на 45 см. Ляга се с главата нагоре, като краката застават откъм повдигнатия край. За да може тялото да се задържи в това наклонено положение, е нужно при краката да бъде поставен здрав ремък, а при ръцете - две ръкохватки /фиг. 1 бр 13/1992 стр. 3/. Упражненията се правят към 3 часа следобед и преди лягане всеки ден в продължение на поне 3 месеца. 1. Легнете по гръб. Останете така 5 мин, като краката се опират на ремъка. 2. Отведете двете ръце назад и ги върнете обратно. Всеки следващ ден увеличавайте с по 1 път всяко от упражненията, докато достигнете 15 пъти. 3. Сгънете краката в тазобедрените и коленните стави и ги отпуснете надолу, държейки се за ръкохватките. В това време краката са извадени от ремъка. 4. Направете коремна преса, сгъвайки краката под прав ъгъл спрямо дъската. 5. Опишете 3-15 осморки с всеки крак поотделно. 6. Карайте колело с двата крака 1-2 мин. 7. Заемете изходно положение за 10 мин, след което станете и продължете всекидневната си работа. Противопоказания. Упражненията не се правят при високо кръвно налягане, кръвоизливи, туберкулоза, рак на тазовите органи, апандисит, язва на стомаха и дванадесетопръстника, бременност.
Дисбактериоза В човешкия организъм съжителстват постоянна и непостоянна микрофлора. Към непостоянната микрофлора се отнасят микроорганизмите, попаднали в организма от външната среда с въздуха, водата и храната. Към постоянната микрофлора се отнасят микроорганизми, които в процеса на еволюцията са се приспособили да живеят върху кожата и в телесните кухини. В устната кухина например са изолирани около 100 вида микроорганизми, докато в стомаха на здравия човек такива липсват поради изразеното антимикробно действие на стомашния сок. В дванадесетопръстника и тънките черва те се срещат рядко, а най-изразено е присъствието им в дебелото черво. Микроорганизмите, които се намират в организма на здравия човек, изграждат нормалната човешка микрофлора. Тя е полезна за организма, тъй като осигурява надеждна защита на кожата и лигавиците от различни болестотворни фактори. В по-ниско разположените отдели на тънките черва и в дебелото черво тя е съставена от лактобацили, анаеробни стрептококи, ентерококи и др. Но „микробният пейзаж“ в стомашно-чревния тракт може да придобие количествени и качествени изменения. Микрофлората, както всичко живо в природата, може да промени своето равновесие в зависимост от възрастта, условията на живот, начина на хранене и др. така, че от нормална тя да стане патогенна. Микробното равновесие се измества в полза на патогенната гнилостна и гноеродна флора и гъбички, предимно от типа кандида. В същото време т. нар. условно патогенни микроорганизми, които в състояние на здраве са съставна част от нормалната чревна флора, бурно се размножават и проявяват агресивност. В крайна сметка балансът на нормалната микрофлора се нарушава и имаме основание да говорим за дисбактериоза. Последствията за организма са: порочно храносмилане и нарушен синтез на витамини от групата В. Крайните продукти на лошото храносмилане и на интензивната дейност на патогенните микроорганизми дразнят чревната лигавица, като поддържат нейното хронично възпаление, предизвикват алергични реакции и самоотравяне на организма. Симптомите за наличието на дисбактериоза са тежест в стомаха, липса на апетит, неприятен вкус и дъх в устата, гадене, повръщане, подуване на корема, запек, диария и др. Ако не се вземат мерки, водещи в клиничната картина стават признаците на обща интоксикация: вялост, обща отпадналост, виене на свят, понижена трудоспособност, повяхнала кожа, сив тен на лицето. Болните страдат от недостатъчност в организма на витамини от групата В, които стимулират нормалната чревна флора. Причини. Дисбактериозата се развива при ясно изразена чревна интоксикация /замърсяване/, дължаща се най-вече на продължителната употреба на лекарства /антибиотици, кортикостероиди, цитостатици и др./. Но това замърсяване, съответно дисбактериозата, може да бъде причинено и от факторите на лошия начин на живот /Вж. Лениви черва (запек)/. Лечение. Понеже дисбактериозата често води до запек, а ленивите черва обикновено са съпътствани от дисбактериоза, лечението на дисбактериозата е като при Лениви черва (запек). Единствената допълнителна подробност в него е това, че употребата на лекарствени средства трябва да бъде спряна, стига, разбира се, те да не са животоспасяващи.
Дивертикулоза Дивертикулите са вид хернии. Те се образуват по вътрешната стена на дебелото черво и представляват провисвания, подобни на джобчета. Дивертикулозата представлява именно такива провисвания. Когато се възпаляват или инфектират, тогава се говори за дивертикулит. Това е едно често срещано заболяване при съвременния начин на живот и хранене с рафинирани продукти. Симптоми Възпалението възниква, когато някое парченце лошо сдъвкана и несмляна храна заседне в дивертикула и започне да загнива в него. Появяват се болки в корема и в изпражненията може да се появи кръв. Предпазване Най-естественият начин да не се допусне дивертикулоза е да се употребяват повече храни, богати на баластни вещества, целулоза. Това са преди всичко плодовете, зеленчуците, ядките, зърнените храни. Баластните вещества предотвратяват запека и подпомагат дебелото черво да се освободи от отпадъчните продукти. Лечение Официалната медицина прилага само хирургическа намеса. Природолечението освен подходяща диета препоръчва и добро изчистване на дебелото черво. Особено ефективни са уриновите клизми, включително и с преварена урина. Много добри резултати дава налагането на корема вечер с компрес с преварена урина. /В топла преварена до една четвърт урина се натопяват две големи парчета памук. Изстискват се, за да не текат. Налагат се върху целия корем; отгоре се поставя найлоново парче; следва широк колан, който обвива цялото тяло и корема; отгоре вълнен шал, може още един вълнен шал; пристяга се добре с бельото и пижамата. Компресът стои до сутринта. На сутринта коремът се измива с топла вода./ Уриновите клизми и компреси помагат на дебелото черво да изхвърли множество увредени дивертикули, които са един вид полипи.
Сок от картофи при гастрит и язва В народната медицина отдавна се използва сокът от картофи за лечение на стомашно-чревния тракт. Това е особено популярно средство за лечение на гастрит и язва с повишена киселинност на стомашния сок. Взимат се качествени картофи в необходимо количество, много добре се измиват с четка и сапун /не и с “Веро” и с други химически препарати за миене!/, изстискват се на сокоизтисквачка /небелени/ или по друг начин. Полученият сок, около 50-70 мл, се изпива един час преди хранене - и така три пъти на ден. След известно време количеството на картофения сок се увеличава до 150 – 200 мл. Курсът на соколечение е между 4 и 6 седмици при лекуване на гастрит и колит. При лекуване на язва и при по-тежки случаи лечението стига до 8 седмици. През периода на лечение се спазва необходимата диета. За да бъде ефектът закрепен, препоръчва се същият курс да се провежда профилактично всяко пролет и есен. Консултацията с лекар природолечител и в този случай ще е най-правилната взета мерка. За да може да се установи причината за възникналото заболяване, дали то е в резултат на повишена или понижена киселинност, и да се набележат и други природосъобразни въздействия за лечението не само на язвата или гастрита, но и на целия организъм.
Кипене в стомаха * Съчетанието на кои храни трябва да се избягва В различни източни трактати отдавна се обръща внимание на това здравословно състояние. Например в средновековния тибетски трактат “Чжуд-ши” този въпрос се разглежда подробно. Става дума за алкохолното кипене в стомаха. Незабелязвано на младини, то по-сетне става причина за цяла поредица от болести и неспособност към умствена работа. “Причината за алкохолното кипене е употребата на неотговарящи на здравето продукти: пържено месо, разложен зеленчук, приготвеният с мая хляб и др., също и лошото съчетание на храните по време на ядене. Поради кипенето в стомаха се развиват всевъзможни отрови в тялото – арсеник, алкохолен оцет, пикочна киселина. Действието във вътрешността ни на този кипящ алкохол е вредно и опасно. То предизвиква желанието да се пие алкохол. Присъствието на алкохол в храносмилателния апарат е нещо толкова често, че някои въздържатели, без да знаят, употребяват алкохол не по-малко от ония, които “умерено пият”. Все пак изобилното употребяване на вода и в този случай е спасително и тибетската медицина препоръчва студената вода като средство за лекуване на пияници. Според наставленията на “Чжуд-ши” следните хранителни вещества, употребявани едновременно, произвеждат изкуствено бавно отравяне: •Квасено мляко, заедно с ново вино. •Риба, заедно с мляко. •Яйца с риба. •Грах с квасено мляко. •Мед с растителни масла. Също не бива да се съчетават едновременно и следните продукти: мляко със сирене, яйца и млечни продукти, плодове и зеленчуци, сурови плодове и вода...
Повишена киселинност * Ролята на натрия и калия в регулирането на алкално-киселинното равновесие на организма В човешкия организъм непрекъснато се образуват кисели по своята реакция обменни продукти. Ирисът на окото е екран, на който може добре да се наблюдава равнището на тъканната киселинност. При промяна на нейното равнище се променя и цветът на ириса. В обезвреждането на киселинните обменни продукти вземат участие доста вещества. Тук обаче ще се спрем само на два от най-важните биоелементи. НАТРИЙ. Основни депа на този елемент в организма са ставите и стената на стомашно-чревния тракт. Повишената стомашна киселинност може след време да изчерпи натрия от стомашната стена. Щом настъпи това, всички останали тъкани започват да функционират при натриев дефицит и относителен калциев излишък. След стомаха веднага се засягат ставите. Всяко пукане и щракане на ставите при движение говорят за натриев дефицит. При тези условия калцият се отлага в тъканите, органите и ставите. Натриевият недостиг се поражда и вследствие на продължителни емоции и чувства, които активират надбъбречните жлези и ги принуждават усилено да използват натрия и витамин С. КАЛИЙ. Основният склад за този елемент са мускулите. Той обезврежда киселинните продукти, образувани при мускулните движения. Необходимо е постоянното му набавяне, особено при хора, заети с физическа работа, спорт и други. Недостигът му води до лесна умора, отслабване на сърдечния мускул и промени в психиката. Калият и натрият поддържат мембранният потенциал на всички клетки; те са небходими за протичането на първите импулси. При недостига им с помощта на механизъм, регулиран от хипофизата, става извличане на калия и натрия от депата. В същото време се натрупват небезвредни киселинни продукти в останалите тъкани. Това води до повишено равнище на слуз, с помощта на която се извеждат натрупаните вредни вещества. Повишената киселинност е първопричината за много здравни неблагополучия като главоболие, безсъние, невралгии, неврити, неврози, шум в ушите, спазми от различен характер, мускулни болки, сърдечни проблеми, простатит, синузит, ангина, хрема, бронхит и др. Здравен център „Дар“ има голям опит за коригиране на всяко състояние с повишена киселинност. Тя се овладява преди всичко с алкализираща диета, подходящ режим, билки и други природни средства. Достатъчни са от една до три седмици спазване на лекарски указания за пълното нормализиране на организма в това отношение.
Гастрит Почти всеки трети пациент, посетил кабинет “Дар”, е с гастрит. Какво представлява това заболяване, възприемано от някои като безобидно неразположение, а от други като неизбежно зло? Гастритът се проявява в две фази: остра и хронична. Острият гастрит не е самостоятелно физиологично заболяване, а по-скоро синдром, който се наблюдава при комплексна клинична картина. Характеризира се с остро възпаление на стомашната лигавица и се проявява със симптоми като повръщане и диария - заедно или поотделно. Той може да доведе, особено когато е съпроводен с висока температура, до силно изтощение на организма. Това състояние се овладява най-бързо чрез дозирано въздържане от храна, прием на преварена вода, билкови чайове и пр. Ако не се лекува както трябва, ако не се предприемат мерки за отстраняване на причините, довели до острия гастрит, той преминава постепенно в хроничен /Вж. това заболяване/.
Хроничен гастрит Хроничният гастрит е неспецифично възпаление на стомашната лигавица, което води до намаляване функциите на стомашните жлези, лошо храносмилане, а оттам – до лошо хранене на целия организъм, авитаминоза, анемия. В своето по-нататъшно развитие често преминава в язва на стомаха и дванадесетопръстника. Гастритът може да бъде с повишена или с понижена киселинност, което ясно личи от прегледа с ирисова диагностика и което определя тактиката на лечението. Симптоми В началото заболяването протича безсимптомно. По-късно се проявява с болка или тежест, киселини, в много случаи с гадене, с повръщане, което облекчава състоянието. Причини От външните фактори най-голямо значение имат лошото хранене и лошите хранителни навици: несдъвкана храна, най-често поради лошо състояние на зъбите или бързо дъвчене, преяждане, консумация на много студени или горещи храни и напитки, неправилни комбинации на храни, водещи до лошо храносмилане, използване на недоброкачествена храна и на консервирани продукти с чужди за организма вещества /стабилизатори, изкуствени подсладители, оцветители, ароматизатори, консерванти и др./. Също така важни фактори, предизвикващи гастрит, са стресът, нервната възбуда, умората и пр. В последно време гастрит се провокира и от прекомерната употреба на лекарства, поразяващи стомашната лигавица: салицилати, аспирин, антибиотици, сулфонамиди, противотуберкулозни средства, цитостатици. Те оказват пагубното си влияние независимо от начина им на използване. Много от гастритите, причинени от външни фактори, имат професионално-токсичен характер, особено при неспазване на хигиенните норми в работата с циментов или метален прах, с киселинни или алкални изпарения от химически продукти. Гастритите могат да бъдат резултат от вътрешни фактори, например вследствие от друго първично вътрешно заболяване. На първо място стоят огнищата на инфекция от местен характер /ринофарингити в носоглътката, тонзилити в сливиците/ и от общ характер, при които болестотворните микроорганизми и техните токсини попадат в стомаха чрез преглъщане, чрез кръвта или лимфата. На второ място като причина стоят обменните заболявания, възпалението на бъбреците, диабетът, чернодробната цироза, подаграта, при които се наблюдава усилено излъчване на отпадни токсични продукти чрез стомашната лигавица, което води до нейното увреждане. В много случаи е налице индивидуално и фамилно предразположение към развитие на това заболяване, свързано най-вероятно с променена имунна реактивност на организма. Хроничното възпаление на стомашната лигавица води до промяна на нейната структура, при което с течение на времето организмът започва да я възприема като чужда, изработвайки срещу нея защитни антитела, което задълбочава унищожаването й. Стомашните жлези закърняват и се заменят с нефункционална тъкан. Процесът на храносмилане се нарушава, усвояването на храната също, организмът се снабдява с все по-малко хранителни вещества, соли и витамини, отслабва и се увеличава склонността му към инфекции, анемии и някои по-тежки заболявания. Така от местно гастритът преминава в общо заболяване, оказвайки се не така безобиден, както се приема.
Хемороиди - лечение Средствата, използвани от официалната медицина, не са многобройни. При външни хемероиди се употребяват свещички с болкоуспокояващо и смекчаващо действие. Може да се осъществи и оперативно отстраняване на външните възпалени хемороидални възли. В последно време се използват т. нар. склерозиращи медикаменти за вътрешни хемороиди: с помощта на разтвор хемороидите се умъртвяват и свиват. Изброените методи на лечение облекчават само временно болките и затруднената функция на дебелото черво. Много пациенти, подложили се например на оперативна интервенция, се оплакват, че затрудненията с изхождането и болките се изявяват отново 1-2 години след намесата. Успешно отстраняване на хемороидите може да се наблюдава само след отстраняване на първопричините, които ще споменем още веднъж: замърсено дебело черво вследствие на неправилно хранене, липса на достатъчно движение, липса на течности. Очистване. Правилното и гарантирано лечение на хемороидите започва с очистване на дебелото черво. То е същото като при Лениви черва /запек/. Може да се допълни само, че уринотерапията дава тук изключителни резултати. Освен чрез уринови клизми хемороидите се повлияват успешно чрез вкарване в ануса на тампони от памук, напоени с олио или със зехтин и преварена урина, които престояват там през цялата нощ. Заедно с очистването на дебелото черво е нужно да се спазва стриктна хигиена. След отиване по голяма нужда анусът трябва да се почиства не с тоалетна хартия, а с топла вода и сапун. Подсушава се и се намазна с подходящ мехлем или зехтин. Диета. Необходимо е да се премине към природосъобразно хранене, което предполага да се изключат храните, предизвикващи ферментация на дебелото черво. Такива храни причиняват натрупване на токсини и венозен застой в корема. Това ще рече да се предпочетат естествените храни - сурови /на салата/ зеленчуци, плодове и прясно изстискани сокове от тях, зърнени храни /овесени ядки, царевица, жито, качамак/, сурови ядки, ръженопшеничен или пълнозърнест хляб /но не бял/, кисело мляко, обезсолено сирене, извара. Храната не бива да бъде пържена, престояла, консервирана. Необходимо е да се ограничат захарта и захарните изделия /да се заменят с пчелен мед/, солта, лютото, киселото. Алкохолът, тютюнът, кафето, газираните напитки трябва да се спрат. На ден трябва да се поема около 1,5-2 л вода, изпита на малки глътки през целия ден. Фитотерапия. С благотворен ефект се прилагат чайовете от бял равнец или жълт кантарион /1 чаена лъжичка от билката се залива с 250 гр вряща вода, престоява 5 мин и се прецежда. Запарката може да се подслади с мед./ Много добре се отразява и всекидневното подмиване с отвара от смрадлика. Ето още една ефикасна рецепта срещу хемороиди. Взима се ментол - 2,5 гр, анестезин - 1,5 гр, новокаин - 1,5 гр, и 100 мл чист спирт /96 градуса/. Съставките се смесват и се разбъркват добре. С памук, намокрен в сместа и леко изстискан, се маже болното място два пъти на ден - сутрин и вечер. Може да се почувства краткотрайно парене. Не бива това да причинява страх, тъй като това показва, че препаратът има действие. Хемороидите могат да имат голяма давност, но това не изключва възможността те да бъдат отстранени по естествен път. Природата може да възстанови равновесието при правилно изпълнение на пречистващите процедури и чрез водене на природосъобразен начин на живот. Наличието на желание за оздравяване и точно фиксиран план на лечение с природни средства могат да направят чудеса с болния организъм. Всичко за Хемороидите можете да намерите в Енциклопедия за здраве “Дар”, Книга 3.
Хемороиди Хемороидите са възпалени и уголемени кръвоносни съдове на лигавицата на дебелото черво. Те са често срещано заболяване. В днешно време от този здравен проблем страдат еднакво мъже и жени, млади и стари хора. Тенденденцията е хемороидите да се появяват все по-рано, тоест наблюдава се подмладяване на началната проява на тази болест. Симптоми Според местонахождението си хемороидите биват външни и вътрешни. Външните хемороиди се разполагат главно около ануса и по хода на правото черво. Признаците за такива хемороиди са затруднена дефекация, придружена най-често от болезнени спазми. Увеличените хемороидални възли могат да се напипат от самия болен. При разкъсване на такъв възел могат да останат ясни следи от кръв /капки или нишки/ върху фекалните маси или тоалетната хартия. Вътрешните хемороиди се установяват по-трудно, понеже признаците са по-малко характерни в сравнение с тези на външните. Отново може да се чувства дискомфорт при изхождане или периодична поява на болка по хода на дебелото черво, най-често в неговата низходяща част отляво. Установяването на външи и вътрешни хемороиди може да се извърши най-щадящо за пациента чрез ирисова диагностика. Тя е далеч по-приемлива пред инструменталните методи на диагностика като ректоскопия и иригография /рентгенова снимка с каша/, които са твърде неприятни и дразнещи процедури за болшинството от хората. Причини Причините за образуването на хемороиди са многобройни. Лютата и пикантна храна, алкохолът и тлъстините, които дразнят чревната лигавица, прекомерната употреба на рафинирана храна, минималният прием на течности, липсата на достатъчно движение, замърсяването на дебелото черво от неправилно хранене са сред водещите фактори. Появата на хемороиди е възможна и при хора, неупотребяващи месо, алкохол и дразнещи храни; в този случай причината е в неправилното съчетаване на храните. Причини за хемороидите са и заседналият начин на живот, дългото седене на работното място. В тези случаи венозната кръв засяда в долната част и дълго не може да оттече. При жените последните месеци на бременността благоприятстват появата на хемороиди заради притискането на дебелото черво от страна на уголемената матка. Но само начинът на живот след раждането ще определи дали възникналите хемороиди ще изчезнат или ще останат трайно. Усложнения Когато хемороидите не се лекуват правилно, може да се стигне до най-лошия изход: злокачествено израждане и поява на тумори в дебелото черво
Ендогенното дишане за пародонтозата Една от сигурните защити от пародонтоза, както и ефективно средство за борба с нея, е дишането с помощта на тренажора на Фролов /Вж. Книга 1 на Енциклопедия за здраве “Дар”/. Само след няколко дни значително се подобрява кръвоснабдяването на тъканите. Клетките на имунната система повишават своята активност и енергично изтласкват патогенната флора на повърхността на венците до нейното пълно унищожаване. Възстановяват се повърхностните съдове и капиляри. Тъканта оживява. Макрофагите и лимфоцитите вече са способни да излизат на повърхността на венците и да извършват своята полезна работа. Отначало се подобрява функцията на венците, след това се подобрява и състоянието на зъбите. Хиляди хора са се отървали от пародонтозата, от която са страдали 10, 20, 30 и 40 и повече години. И то само за няколко седмици. Нима това не е щастие? Болният обаче реагира по различен начин. Например след първите дни на дишане с тренажора при едни започва силно кръвотечение от венците и те изпадат в паника. Други избързват да си извадят зъбите, защото получават болки. Какво става на практика? Дишането с тренажора води до повишаване на имунната защита, в резултат на което патогенната флора загива и отделя различни отрови, които въздействат върху нервите на зъбите и те болят. Не бива да се паникьосваме, а да продължим дихателните тренировки; заедно с инфекцията ще си отидат и болките, зъбите ще престанат да се клатят и човек, както на млади години, ще може да се наслаждава на храната, включително и твърдата.
Пародонтоза Пародонтозата се смята вече за разпространено заболяване. Докато по-рано то засягаше предимно възрастните хора, напоследък различни автори посочват, че от него страдат и до 30 процента от хората в по-млада възраст. Симптоми В едни случаи пародонтозата причинява спонтанно кървене, сърбеж, тръпнене и болки в областта на венците. В други случаи тя протича по много коварен начин: тя започва без болки, протича бавно и когато пациентът се обърне за медицинска помощ, са налице усложнения. Болестният процес обикновено започва с възпаление на венечния ръб. Той се отлепва от зъбите и се оформят т. нар. джобове, дълбоки няколко милиметра. В тях се образуват микроорганизми, зъбен камък, хранителни и кръвни отпадъци; те инфектират тъканта и поддържат непрекъснато възпалителен процес, тъй като са трудно подвластни на третиране. С това тъканният комплекс губи своите функции на зъбодържащ апарат. Малко по малко болестният процес прониква в дълбочина, като засяга костта, която се намира отдолу. Получават се костни джобове. С други думи, венците и костта, обозначени с термина пародонта, се разрушават и постепенно губят “терен”. Зъбите се оголват, стават чувствителни към температурни и други дразнения. Болният усеща неприятен вкус в устата и има неприятен дъх. Ако не се вземат мерки, зъбите, изгубили своята опора, започват да се клатят и да падат. Естествено при липса на зъби започва да страда храносмилането, нерядко се стига до гастрит, язва, колит и др. храносмилателни проблеми. Причини и лечение. Трябва да се подчертае, че пародонтозата не е само зъбно заболяване. Понякога тя се появява в резултат на общо заболяване на организма: обикновено болести на кръвоносната и нервната система, при ендокринни и професионални заболявания. Например хора, работещи във вредна среда, показват по-голям процент на заболеваемост. „Отключват“ болестта неспазването на устна хигиена, неправилното хранене, нездравословният начин на живот, неправилното лечение или протезирането на зъбите. Тя може да има за причина генетична предразположеност. От своя страна, пародонтозата, бидейки гнойно огнище в организма, може да стане сама първопричина за сериозни общи заболявания: сърдечни, бъбречни, чернодробни и др. За това говорят случаите в Здравен център „Дар“. Пациентката А. Д. се яви на преглед с оплакване от болки и подуване на ставите, сърцебиене, отпадналост. Беше лекувана с медикаменти без особен ефект. Хапчетата не бяха довели до подобрение на състоянието й, тъй като причината продължаваше да бъде налице: пародонтоза в гнойна форма - едно фокално огнище, което води до увреждане на ставите и целия организъм. В резултат на комплексното природолечение, в което бяха включени диета, фитотерапия, уринотерапия, дихателни упражнения, очистване на дебелото черво, черния дроб, ставите /Вж. Книга 1 на Енциклопедия за здраве „Дар“/ пародонтозата, както и всички смущения, с коите пациентката се яви в Здравен център „Дар“, отшумяха за 4 месеца. Показателен е и вторият случай. На преглед дойде Л.К., жена на 30 години, от София, с оплаквания за болки в синусите, сенна хрема и циститни проблеми. При нея беше установена пародонтоза, обременена генетично. „Отключващ“ момент при нея бил силен стрес, съпроводен с нередовно и непълноценно хранене, водене на нездравословен начин на живот. Затова при нейното лечение трябваше да лекуваме, на първо място, нервната система. На второ място, трябваше да се коригира нездравословният живот. Успоредно с това бяха включени и други средства на природната медицина след изчистване на организма от натрупаните токсини. И в двата посочени случая, лекувайки не симптомите на заболяването, а първопричината и целият организъм, пародонтозата беше овладяна. С други думи, лечението на пародонтозата е комплексно и индивидуално, съобразено с общата резистентност на организма. Погрешно е мнението, че то е без особен ефект. Докато в случаите, когато лечението се ограничава единствено с приемането на антибиотици /например ровамицин/, симптомите временно се подтискат и замъгляват, но след това състоянието на венците и зъбите се усложнява още повече. Комплексното лечение започва с пълното хигиенизиране на устната кухина, отстраняване на локално дразнещите фактори /като зъбните камъни/ и пр. В лечението влизат физикалните методи – водо- и балнеотерапията /но не при гнойната форма на пародонтоза/, приемането на общоукпреващи средства, витамини и др. Билколечението е също чудесно укрепващо пародонтата средство. В Здравен център „Дар“ са разработени много добри рецепти за неговото приложение. Трябва да прибавим още подходящата диета, богата на минерали, витамини, микроелементи, белтъци; природосъобразния начин на живот с редуване на труд и почивка, гимнастическите и дихателните упражнения, туризма, формирането на позитивно мислене. Профилактикта на това упорито заболяване би трябвало да започва от ранните детски години. Известно е, че усилената функция изгражда и поддържа дадения орган. В случая усиленото дъвчене /детето трябва да бъде приучавано от малко да дъвче на двете страни/ на непреработени, нерафинирани, твърди природни храни, като плодове, зеленчуци, ядки и др. са най-важната предпоставка да имаме здрави венци и здрави зъби. То води до самоочистване на зъбите и венечните повърхности, масажира ги и подобрява кръвоснабдяването им. Обратно, сладкишите, бонбоните, бисквитите, готвената, рафинираната и обработена храна създействат за тяхното отслабване и заболяване. Забележка. При все това, че има много начини да се лекува пародонтозата, нашият съвет е, при установяването й, да не се предприема самолечение, а да се потърси помощ при лекар природолечител.
Как да се предпазим от запек? Запекът обикновено се дължи на неправилно хранене, например при консумиране на предимно обработени храни, като чипс, бисквити и други закуски, за сметка на богатите на целулоза зърнени храни, плодове и зеленчуци. Според доктор Ан Саймъс, клиницист и професор към Медицинския център на Калифорнийския университет в Сан Франциско, ако ходиш до тоалетна веднъж на 3 дни, това вече означава, че имаш запек. Ако се изхождаш по-рядко, става вече дума за хронично променен ритъм на работа на червата. Не бива обаче да прибягвате непрекъснато до разхлабващи препарати, за да отстраните проблема, защото има голяма вероятност да се запознаете с друг проблем, ленивите черва. Как да се предпазите от запек: •приемайте плодове и зеленчуци. Те са богати на целулоза, която увеличава обема и съдържанието на вода в изпражненията и облекчава изхождането. С високо съдържание на целулоза са малините и сините сливи, сладките картофи и брюкселското зеле. •приемайте една чаена лъжичка ленено семе, разтворено в 200 мл вода или сок, по време на всяко хранене в продължение на 2-3 дни. Лененото семе не се разтваря напълно във вода и преминава бързо през червата. •приемайте по една равна лъжичка стрити семена от плантого псилиум /пясъчен жиловлек/, разтворена в 200 мл вода или сок, по време на хранене. Ако искате да се отървете от запека: •осигурете в менюто си най-малко по 25 г целулоза. Можете да си ги набавите чрез плодове и зеленчуци, пълнозърнест хляб. Кивито, целината, броколите имат високо ниво на съдържание на целулоза. •приемайте достатъчно количество течности: по 30 мл на всеки килограм от теглото ви. •правете разходки по 15-20 мин на ден. Ходете с бързина, която затруднява, но не прави невъзможно говоренето. Ходенето стимулира функцията на червата, затова ходете редовно. •след всяко хранене ходете до тоалетната за 10 мин. Така ще изградите рефлекс за изхождане по едно и също време на деня. Освен това след хранене храносмилателната система се намира в готовност да започне обработката на храната и отделянето на отпадните продукти. Спазвайте този режим и след две седмици ще започнете да получавате нормален позив за изхождане след хранене. Не се насилвайте, ако не успеете да се изходите за 10 мин, тъй като напъването има неблагоприятен ефект.
Незабележимият запек * Какво да правим по време на път, командировки, екскурзия... Изпитали са го много хора, които за малко или повече време сменят начина си на живот, храната. Това се случва най-често при дълъг път, командировки, при гостуване с преспиване, екскурзии, почивка в друго селище и пр. Ако при смяна на обстановката функцията на дебелото черво се наруши, не изпадайте в паника. Почакайте ден-два и всичко ще се оправи. Но ако нарушенията са чести и продължителни, вземете мерки за доброто функциониране на храносмлателния тракт. Променете начина си на хранене. По време на път вместо обичайния сандвич с бял хляб, кифла, баничка или силно кафе, можете да изядете някой плод или чаша кисело мляко. Не забравяйте да пиете много вода. Когато напускате дома за по-дълго време, добре е да се запасите с ленено семе или пшенични трици. Чаена лъжичка от лененото семе, залята от вечерта с чаша вряла вода и престояла цяла нощ, се изпива сутринта. Лененото семе или триците се слагат в киселото мляко, в супата, с които се храним. Това обикновено е достатъчно, за да си помогнете. При по-тежки случаи може да разчитате и на слабителни билки.
Занемарено дебело черво Болшинството паразити се намират в дебелото черво. Според Кралската медицинска академия на Великобритания „95% от болестите и неразположенията са свързани пряко или косвено със замърсено дебело черво“. Академията е определила 36 вида отровни вещества, които се формират в дебелото черво. Тези токсини попадат в кръвта и действат разрушително на организма. Според д-р Бернард Дженсен, водещ специалист в изследванията и лечението на дебелото черво, „В дебелото черво на среден човек, по-стар от 40 години, се наслагват от 2 до 12 килограма изпражнения. В тези остатъци, неизлезли навън, процъфтяват паразити с най-различен размери, които бавно, но сигурно отравят целия организъм“. Освен това паразитите получават най-доброто хранене. Те с благодарност приемат всичко най-хранително от менюто на своя хазяин, оставяйки му само трохи. Поради това у много хора, водещи здравословен начин на живот и приемащи витамини, не се забелязва значително подобряване на здравето. Здравословното хранене без предварително очистване на организма от паразити дава значително по-малък ефект. Д-р Дон Кели смята, че „Паразитите са главната причина за затлъстяването, поради това че лишават организма от необходимите хранителни вещества, оставяйки му само празни калории…“ Организмът също започва да изисква все повече храна, тъй като не му достигат витамини и минерали. Д-р Пол Брег е автор на много книги за необходимостта от очистване на организма. Трябва също така да се отбележи, че самият д-р Брег е доказал с живота си ефективността на очистването на организма и здравословния начин на хранене. Когато той загина трагично на 96 години, при аутопсията лекарите били изненадани от това, че отвътре тялото му било като на 18 годишен! Той казва: „Вътрешното замърсяване е още по-страшно от външното. Затова, който се чисти само отвън, остава мръсен отвътре. Хората не разбират доколко се задръстват, приемайки нездравословна храна и доколко поради това в техния организъм се натрупват отровни вещества, които трябва да се изхвърлят чрез естествени средства“. „Ние сме длъжни да очистваме наслояваните фекални вещества от дебелото черво, за да избегнем самоотравянето“, казва д-р Браян Карпентър. И продължава: „Пренебрегвайки необходимите мерки за очистване на дебелото черво от наслоенията и паразитите, които живеят там, ние сами отравяме нашия организъм с голямо количество токсини. И организмът вместо здрава витаминозна храна всмуква чрез дебелото черво хранителни вещества ,отровени от фекалните наслагвания. Токсините също блокират ферментите, а без тях нито една клетка не може да функционира правилно. Сега започваме да разбираме защо 90% от всички заболявания започват от дебелото черво. Токсини плюс отсъствие на балансирано витаминозно хранене на клетъчно ниво е причината за много болести“. Фактите подкрепят мнението на д-р Карпентър – сега в Америка храносмилателните разстройства са третата най-често срещана причина за хоспитализация сред хората между 15 и 44 години. А у хората на възраст от 45 до 65 години храносмилателните разстройства са на второ място по честота при хоспитализацията (самоотравянето и съпътстващите го заболявания се увеличават с годините). Д-р Румяна ЦАНКОВА
Лениви черва - лечение Ясно е, че лечението на запека може да бъде трайно и успешно само ако премахне причините, довели до него. Важността да осигурим трайни резултати произтича и от факта, че от успешното повлияване на запека зависи изходът на лечението при повечето заболявания на организма. Истинското лечение на ленивите черва е свързано с постепенно преминаване към природосъобразен начин на живот и изграждането на полезни навици. За него се изискват знания, търпение, опит, убеденост, воля. Така пътят става по-бавен, но води до желания резултат: трайно излекуване без никаква зависимост. Очистване Лечението трябва да започне с отстраняването на последиците от запека, тоест с очистването на червата. Това трябва да стане по естествен и безвреден начин. Един от неправилните подходи в очистването е употребата на химически слабителни. Този вид слабителни средства /пургативи и лаксативи на прахове, хапове, сиропи, свещички, дъвки, в храни и др./ действат върху стената на червата като камшик: те предизвикват у тях свръхактивност, след което, по волята на физиологичния закон, настъпва ответна реакция /депресия/, която нарушава още повече тяхната работа. Стига се до порочен кръг: от запека търсим изход в слабителното, което от своя страна предизвиква още по-голям запек. Така слабителното не само че не лекува заболяването, но и го прави нелечимо при редовна употреба, защото то разрушава непоправимо филтриращите мембрани и слизестата ципа на червата. С далеч по-меко и по-щадящо действие са билките-слабителни /сена (майчин лист), ленено семе, зърнастец/, които са за предпочитане пред пургативите. Все пак тяхната употреба трябва да бъде умерена, защото при редовно използване те губят действието си. Трябва да се знае още, че не бива да им се доверяваме прекалено, тъй като те облекчават само временно състоянието на болния, без да могат да отстранят заболяването. Ето няколко съвета как да ги използвате правилно. 1.1. Сената /майчин лист/ и зърнастецът се приготвят по следния начин: 1 чаена лъжичка от една от билките се вари 5 мин в 250 мл вода, кисне половин час, прецежда се и се изпива веднага. Приема се вечер преди сън, за да подейства на следващата сутрин. 2.2. Лененото семе се употребява в две разновидности: ленено семе и ленено брашно. 1. ленено семе: накисва се във вода за 10-тина часа или ври 2-3 минути. След прецеждане слузната течност се пие сутрин или по всяко време, но не на препълнен стомах; 2. ленено брашно: 1 суп. лъж. се кипва в чаша вода. Може да се пие, без да се прецежда. Лененото семе действа не толкова като слабително, колкото като смекчаващо и подобряващо работата на червата средство. Затова то е най-доброто от трите билки; може да се използва постоянно без страх, че ще навреди на чревната микрофлора 3.3. Приготвя се смес от 4 части кори от зърнастец /задължително престояли 1 година/ и по 2 части листа от майчин лист, листа коприва, плодове от анасон и корени от гръмотрън. В 250 мл кипяща вода се поставя 1 суп. лъж. от сместа. Вари се 3 мин, оставя се да престои 60 мин и се прецежда. Изпива се вечер преди лягане, като ефектът се очаква след 10-12 часа. В отделни случаи, когато има нужда от по-силно въздействие, концентрацията може да се увеличи. Съществуват и някои плодове с подчертано слабително действие. Те са напълно безвредни и могат да се употребяват в неограничено количество. Това са гроздето, крушите, сините сливи, смокините, динята, жълтата тиква, праскови и др. 1.1. Сините сливи и смокините стават отлично слабително средство, ако сутрин на празен стомах се ядат 5-6 плода, накиснати във вода още от вечерта. През зимата сините сливи могат да се употребяват под формата на ошав. 2. Смокините пък могат да се изсушат и да се стрият на прах, като всяка вечер се взима по лъжичка с топла вода. 2.3. Динята тонизира изключително много работата на червата през лятото. Нейното действие ще се повиши, ако за няколко дни се прави динена диета /само на диня/. Великолепно очистително средство е и пчелният мед. Неговото действие ще е най-силно, ако сутрин на празен стомах се изпие чаша топла вода, лъжица мед и няколко капки лимон. Очистителните средства, описани дотук, не са достатъчни за пълното очистване на червата, защото имат ограничено действие. Ако искаме да добием трайни резултати в борбата си срещу запека, е нужно да прибегнем към други, по-мощни начини на очистване. За всички останали средства вж. Енциклопедия за здраве “Дар”, Книга 3.
Лениви черва - причини Началото на заболяването започва през детските години главно като следствие от неправилното хранене, преяждането, обездвижването и лишаването на организма от вода. Затова още от ранни години трябва да спазваме правилото: жаден ли си - пий вода, двоумиш ли се да ядеш или не - не яж, двоумиш ли се да ходиш в тоалетната или не - ходи задължително. Храната. Замърсяването на червата и тяхната ленивост започва от неправилното съчетаване на хранителните продукти, тяхното недобро сдъвкване, употребата предимно на варена и рафинирана храна, липсата или неправилно приемане на течности, неестетвените напитки. Храната, която предизвиква запек, е: всички видове месо и месни произведения, консерви, бялобрашнени храни /вкл. бял хляб/, тлъсти храни, пържени храни, солени храни, шоколад, сладкиши, кексове, бяла захар, какао, пастьоризирано краве мляко, яйца, пасти, торти и т. н. Напитки като черен чай, кока-кола, всички видове подсладени със захар и изкуствено оцветени газирани безалкохолни напитки, също съдействат за това. Посочените продукти не могат бъдат усвоени, защото в тях лиспсват необходимите за храносмилането им вода, ферменти, ензими, витамини, минерални вещества, целулоза. Организмът е принуден да ги изтегля от зъбите, костите, тъканите. Преяждането с тези продукти влошава още повече картината. Задържайки се в червата, неусвоената маса от остатъците на тези продукти загнива, образува отлагания, налепи върху стените на червата, с това нарушава тяхната перисталтика, блокира храносмилателната и отделителната им функция, уврежда лигавицата, убива естествената и крайно необходима за правилното храносмилане и усвояване на храната чревна микрофлора. На нейно място се изгражда чуждата за организма патогенна микрофлора и червата, най-вече дебелото черво, стават развъдник на болестотворни микроорганизми и склад за токсични отпадъци, свързани с тяхната дейност /Вж. още Дисбактериоза/. В крайна сметка всичко това води до тотално отравяне на организма и развитие на различни заболявания във всички негови органи и системи. Обездвижването. То е другият огромен недъг на съвременната цивилизация. Природата е проектирала човешкия организъм така, че да трябва да се движи постоянно - само тогава всички негови функции се извършват нормално. Японците са изчислили, че минималното движение, което можем да си позволим, е правенето на 10 000 крачки всеки ден без изключение. Под тази граница ли сме, ние страдаме вече от обездвижване и слагаме основите на ленивите черва. Обездвижването е особено характерно за градския жител. Неговите символи са: дълго лежане, седене пред телевизора, зад бюрото, масата и др. Водата. Достатъчно е да погледнем в природата какво става с растението, останало без влага, за да разберем какво правим със собствения си организъм, лишавайки го от жизненонужните му 1,5-2-3 л обикновена вода в денонощието. Ценността на водата е безспорна: 70 процента от цялото ни тяло се състои от вода; освен това водата е тази, която помага на червата да извеждат отпадъците от храната навън. /На това се дължи и принципът на очистителните клизми, при които се използват течности./ Задържането на водата в червата става най-добре чрез продуктите с голямо съдържание на целулоза /целулозните влакна имат и тази функция, освен че служат като “метла” в червата/. Ето защо е вредно да се употребява рафинираната храна, която е лишена и от вода, и от целулоза. Допълнителни условия за ленивостта на червата могат да бъдат такива фактори като нервни смущения, стрес, увредени зъби, проблеми с гръбначния стълб, други стомашно-чревни заболявания и пр.
Лениви черва (запек) - симптоми Ленивите черва /запек/ е едно от най-разпространените заболявания, от което страдат 90 процента от населението на земята. Можем да ви обясним какво трябва да се разбира под термина лениви черва, като ви запознаем с признаците на естествената, нормална функция на червата. При правилно хранене с натурална храна и при нейното пълноценно усвояване здравият организъм изхвърля нейните отпадъци през червата след 1-2 часа. Колкото пъти се храним, толкова пъти е нужно да изпразваме червата си. Отделената маса трябва да бъде еднородна, без особен мирис и не бива да зацапва. Знаейки това, кой от нас може да се похвали, че червата му функционират нормално? Последствията от ленивите черва. Ленивите черва системно отравят организма, принуждавайки го да произвежда нечиста, замърсена кръв. Може да се каже със сигурност, че това замърсяване е в основата на всички болести у човека - от хремата до рака. В книгата си “Изкуството да излекуваме себе си с природни средства” д-р Поше казва: “Аз установих, че при жените с рак на гърдата в 9 от 10-те наблюдавани случая налице са били лениви черва. Ако 10-15 години преди това бяха провели профилактично очистване на червата си, те нямаше да получат рак нито на гърдата си, нито на което и да е друго място.” Най-общо преките последствия от ленивите черва /запека/, за съответните органи са следните: •стомах: загуба на тонус; язва; ракови образувания; лош дъх; •бъбреци: камъни; бъбречни колики; •нервна система: безсъние; депресия; раздразнителност; истерия; •глава: главоболие; тумор в мозъка; •крака: венозен застой; варикозно разширение на вените; •дебело черво: хемороиди; ракови образувания; •черен дроб и жлъчка: застой в черния дроб; камъни в жлъчката; •апендикс: хроничен или остър апандисит; •кръв: малокръвие; патологично изменение на кръвния състав, влиящ върху организма на клетъчно равнище; •кожа: екземи. Симптоми. Те са твърде характерни: насилствено и недостатъчно ходене по голяма нужда, като отпадъците са твърди, на малки топчета или обвити със слуз, обложен език, лош дъх от устата, липса на апетит, внезапно главоболие, подуване, болки и куркане в корема, неприятен мирис на тялото, безсъние, раздразнителност, пъпки и изриване по лицето и тялото, мрачни мисли. Някои страдат месеци и години наред.
Нервен стомах Първото нещо, което трябва да се разбере, е, че стомахът не е болен, а само с болезнено повишена възбудимост. Това означава, че неговото функциониране не е нормално и се появяват различни разстройства. Признаци Нервният стомах се характеризира с много разнообразни и твърде непостоянни болки. Обикновено болният се оплаква от тежест след нахранване, подуване на корема, болки в корема. Появява се силен глад, който изчезва само след поемането на няколко залъка. Вълчият глад се сменя с безапетитие, запекът - с разстройство, езикът е ту чист, ту обложен. Често атоничният стомах /който храносмила лошо/ е и нервен и обратно. Освен това трябва да се подчертае, че признаците на нервния стомах са и признаци на една обща неврастения: главоболие, замрежване на очите, прилив на кръв към главата, студени крайнииц, безсъние, психическа раздразнителност и пр. Причини Нервният стомах се дължи на обща неврастения, хистерия, хипохондрия, различни психически сътресения и отклонения. Може да бъде следствие на страх и проява на страхова невроза или други душевни вълнения, обща слабост,, женски болести или болести на червата и бъбреците. До нервен стомах водят и половите разстройства, функционалните разстройства на жлезите с вътрешна секреция, хроничният простатит. Отключващи болестта фактори са алкохолизмът и тютюнопушенето. С други думи, нервният стомах е само следствие на посочените по-горе причини. Лечение Това заболяване е трудно лечимо, защото не се поддава лесно на въздействие. Природолечението е насочено преди всичко към укрепване на организма и на неговите защитни сили, а така също към лекуването на нервната система. Това налага воденето на природосъобразен живот: туризъм, хладки минерални бани /такива бани има в Наречен, Княжево, Овча купел/, продължителни разходки, особено вечер, прекарване лятото на планина, по-далеч от шума, рано лягане и рано ставане и пр. С успех се използва самовнушението, себеотпускането, масажът, фитотерапията. Ето две примерни рецепти: •сутрин, обед и вечер, половин час преди ядене, болният взима по 1 суп. лъж. смес от чист зехтин /300 гр/, пчелен мед /500 гр/ и жълт кантарион, стрит на прах /4 суп. лъж./; •помага и изпиването на малки глътки сокът на 1 глава суров червен кромид лук, току-що изстискан и подсладен с 1 чаена лъжичка пчелен мед. Диета. Тя трябва да бъде млечно-вегетарианска. По-специалната диета не води до някакво осезателно облекчение, тъй като в този случай причината за болестта не е стомахът. Дори строгата, непривична диета може да изнерви болния и с това неговото състояние да се влоши. Забелязано е, че колкото повече внимание се обръща на стомаха, толкова повече се влошава основната болест. Задължително обаче от дневното меню се изключват спиртните напитки и тютюнопушенето. Петър ДИМКОВ
Колит - лечение Лечението на това заболяване изисква не само познания, търпение и упоритост, но и увереност в крайното излекуване, използване на самовнушение и мобилизиране на всички защитни сили на организма. Практиката е показала, че медикаментозното лечение на колита е несъстоятелно. Общата насока на лекуване, независимо от характера на болестта, може да бъде само природосъобразният начин на живот в неговия широк аспект. Разбира се, всеки конкретен случай изисква индивидуален подход в зависимост от формата на колита - диария, амебна дизентерия, остър или хроничен стадий, запек, възпаление, разраняване или втвърдяване на червото, язвена или спастична форма. Общи наставления. Все пак във всички тези случаи болният трябва да води редовен начин на живот, да се пази от простуда и преумора, да не пие студени напитки, да спазва съответна диета с избягване на лютиви и кисели храни, консерви /особено консервирано месо и риба/, тлъсто месо, салами, суджуци и други дразнещи храни, продукти с люспи, семки и кори. Храненето с груба, дразнеща, престояла дори само няколко часа сготвена храна, както употребата на алкохол, тютюн, кафе, черен чай, газирани напитки са несъвместими с лечебния процес. Млечно-вегетарианската храна, закаляването на организма /босоходство/, четковият масаж на цялото тяло, редовните излети сред природата и умереното натоварване на организма с посилни упражнения и разходките на открито са благоприятният фон, върху който лечението става успешно и ефективно. Фитотерапия. Предлагаме ви няколко рецепти за колит. •Сутрин се пие 1 суп. лъж. от следната настойка: в 1 л зехтин се вари 1 час на водна баня и на тих огън по 3 суп. лъж. жълт кантарион, невен цвят, рани лист и цириче; престоява 24 часа и се изстисква през двоен тензух. Вечер с 1 суп. лъж. от същата настойка се прави за през нощта задържаща клизма с помощта на детска помпичка. •Взима се обикновена дебелокора тиква. Дръжката й се изрязва заедно с малка част от тиквата, която ще служи за капачка. Вътрешната част на тиквата се почиства от семките. В тиквата се слага /запълва/ кристална захар, след което се похлупва с капачката /дръжката/. Престоява 10 дни. Полученият сироп се налива в тъмни бутилки и се държи в хладилника, за да не вкисне. Употребява се 3-4 пъти дневно по 1 суп. лъж. 30 мин. преди ядене. •При запек. Взимат се зърнастец, корени сладник, плодове резене по 15 гр, корени ружа и ленено семе по 30 гр. Две чаени лъжички от сместа се запарват с 250 мл вряла вода, кисне два часа. Прецежда се и чаят се пие през вечер преди лягане. •При разстройство. Взимат се лайка, плод шипка, плодове боровинка, стръкове пача трева по 20 гр, исландски лишей и стръкове риган по 10 гр. Една чаена лъжичка от сместа се залива с 250 мл вряла вода и се загрява на огъня до кипване. Кисне половин час и се прецежда. Дозата се пие като топъл чай четири пъти дневно. •При силна диария. Взимат се стръкове пача трева, стръкове камшик - по 20 гр, листа жиловлек - 40 гр. Една суп. лъж. от сместа се вари 2 мин в 250 гр вода. Престоява 30 мин и се прецежда. Дозата се пие наведнъж. Дневно се изпиват три-четири чая. За всички останали средства вж. Енциклопедия за здраве “Дар”, Книга 3.
Колит Колитът е възпаление или раздразнение на лигавицата на дебелото черво, което често засяга и тънкото черво. Има остра и хронична форма. От различни форми на колит страдат повечето хора, на различна възраст. Симптоми Острият колит обикновено започва внезапно с присвиващи болки вляво в корема. Болният има силни напъни за отиване по голяма нужда, диария с примеси на гной, кръв и слуз. Изпражненията са зловонни, бързо стават редки и воднисти. Болните отпадат, езикът е обложен, апетитът е намален, има жажда. Хроничният колит протича различно в зависимост от причината и от увреждането на организма. Болните се оплакват от непостоянни болки в корема, тежест, подуване, редуване на запек с диария. При изостряне апетитът намалява, болните отпадат. Болките се усещат най-силно, когато болният не спазва диета, а се храни с храни, които дразнят слизестата ципа на дебелото черво. Освен това болният има обложен език, подут корем и лош мирис на устата. Лекарите отдавна са забелязали, че всеки хроничен случай води до подтискаща психоза; хората, страдащи от хроничен колит, рядко са весели и щастливи. Много от невротиците и психопатите са такива поради това, че са страдали от колит, придружен от упорит запек. Болният може да стане нервен, възбуден, раздразнителен или да изпадне в меланхолия и истерия. Мнозина специалисти смятат, че хроничният колит е в основата на много умствени и психични страдания. Раздразненото черво може до доведе до леки случаи на лудост. Причини Колитът се дължи на лошо функциониране на храносмилателната система с употреба на предимно груба, дразнеща и недобракачествена храна, на много месо и месни произведения, на рафинирани храни, на алкхолол, тютюн и цигари. Пренебрегвани са били хранителните навици като хранене в приятна обстановка и с достатъчно отделено време, бавно дъвчене, непреяждане и др. Колитът може да се причини от лошо изчистване на червата. Отключващ фактор в много случаи е преживян стрес, постоянно нервно напрежение, психични натоварвания, свързани със спазване на срокове, постигане на амбиции и др. Наличието на болестотворни микроорганизми в червата /Вж. Дисбактериоза/ също може да възпали дебелото черво.
Сухота в устата Ксеростомията е усещане на сухота в устата и гърлото, което се изживява от слабо до мъчително от потърпевшия. Тя е придружена от затруднения в говора, храненето, необходимост от непрекъснато овлажняване с външни средства, промяна във вкуса (до извратен вкус), неприятен дъх от устата (foetor ex ore). Често се развиват кандидозен стоматит, пародонтоза, хейлити, множествени кариеси. Среща се след намеса на лекаря и тогава се нарича ятрогенна ксеростомия. Причинява се най-често от лекарствени средства като техен страничен ефект. Изключително много са лекарствата, които имат такова действие (повече от 500). Често предписвани медикаменти с подобен ефект са: диуретици (furozemid, triamteren, chlortalidon), бета-блокери (propranolol, pindolol, atenolol), калциеви антагонисти (nifedipin, diltiazem, verapamil), аcе-инхибитори (captopril, enalpril), невролептици (levomepromazin, haloperidol, leponex, chlorpromazin), антидепресанти (amitriptilin, imipramin, mianserin), анксиолитици (lexotan, diazepam, dormicum), миорелаксанти, литиеви препарати, аналгетици, антибиотици и химиотерапевтици, опиати, кортикостероиди. Всички тези лекарства действат чрез токсоалергичен ефект, антихолинергичен ефект, нарушаване на водно-електролитния баланс и директно действие на центъра на слюноотделянето в продълговатия мозък. Ксеростомията може да бъде симптом на системни заболявания. Такива са диабетът (протича с полиурия и нарушения във водно-електролитното равновесие), синдромът на сьогрен (включва триадата: сухота в устата, сухота на очите, ставни оплаквания), който е автоимунно заболяване; артериална хипертония (протича с нарушение в хемодинамиката, комбиниращо се със страничните ксеростомични ефекти на антихипертензивните медикаменти), спин, болест на алцхаймер, хипотиреоидизъм, амилоидоза, интоксикация с олово, атропин, органни трансплантации, бъбречна недостатъчност.
Афтите Афтите не могат да бъдат причислени към най-опасните болестни изменения в човешкия организъм, но те са важен диагностичен белег за състоянието на имунната система. Локализацията им е основно по лигавиците на дихателната, храносмилателната и половата система. Афтите най-често възникват по стените на устната кухина и под езика. По форма те са окръглени, със зачервени ръбове и жълтеникаво до сивобелезникаво дъно с размери до няколко милиметра. Теориите за произхода на афтозните язви са най-различни, като водеща се очертава вирусната. При болшинството от хората се установяват ,,херпесни вируси", дремещи в нервната система, като заразяването е далеч преди появата на язвичките. Всяко отслабване на имунитета активира вирусите - стрес, токсични отлагания в клетките заради неправилно хранене, професионални вредности, лошо измиване на плодовете и зеленчуците. Началното формиране на афтите започва с пареща болка в устата след прием на храни и напитки с кисел или лютив вкус. А при оглеждане на вътрешната част на бузите се забелязват по няколко язвички, а понякога и по долната част на езика. Афтите създават проблеми не само при хранене, до тяхното зарастване те са входна врата за други бактериални и вирусни инфекции. Също така хроничната поява на ранички може да е сигнал за отклонения в други системи и органи - диабет, застой в работата на черния дроб и бъбреците, инфекция на синусите. Локалното използване на противовъзпалителни средства временно отстранява афтите, а не се отстраняват главните причини за възникването им.Има огромен брой лекарствени и билкови разтвори, спрейове и таблетки за премахване на инфекция в устната кухина. Главният въпрос при всеки боледуващ трябва да е насочен към това да бъдат открити първопричините за болестните изменения, а не само да се потискат симптомите. Един компетентен лекар точно ще посочи дали афтозните изменения се дължат на моментна инфекция или на дълбоко скрита патология в тялото.Ирисовата компютърна диагностика изяснява миналите, настоящите и бъдещите отклонения при всеки човек, а от тук насетне лечебният план ще бъде в правилната насока. Д-р Коста НИКОЛОВ
Да се научим да четем по устната кухина Повечето хора смятат, че функцията на устната кухина се заключава изключително в това да обработва храната. Дъвкателният апарат, вкусовата, слюнкоотделящата, защитната и сигналната дейност на устата осигуряват приемането и първичната обработка на храната. Това е главната, но не единствена функция на устата. Тя притежава многостранни връзки с различните системи в организма благодарение на твърде тесните си контакти с главния мозък посредством троичния, блуждаещия и езично-глътачния нерв. По тази причина тя е една от най-важните рефлексогенни зони. Сигналната система на устната кухина, за основа на която служи вкусовият анализатор, прави бърз и точен анализ на постъпващите в организма хранителни и нехранителни продукти. В отговор на вкусовите усещания, преминаващи в ствола на мозъка и хипоталамусната област по сетивните системи на троичния и езично-глътъчния нерв, възниква обща приспособителна реакция с участието на онези дялове на храносмилателната система, които се инервират от блуждаещия нерв. Например клинично е установено, че различни устни процедури - изплакване, напръскване, бани, оказват положително въздействие при пародонтоза, стомашно-чревни заболявания, при болести на черния дроб и жлъчните пътища. Доказано е, че дразненето на зъба при изпилване води до отпускане на стомаха, а убождането на пулпата /меката тъкан в зъбната кухина/ - до свиване. Според някои изследователи вкарването на редица вещества в зъбната кухина предизвиква дистрофични изменения в определени участъци на тялото: белите дробове, стомаха и др. Дразненето на лигавицата на устата с топла вода понижава, а въздействието със студена вода повишава тонуса на стомаха. При запек често се препоръчва пиене сутрин на гладно на студена вода, което усилва перисталтиката и предизвиква изхождане. В същото време употребата на студени напитки може да предизвика и отрицателни реакции в организма. Описани са пристъпи на стенокардия, изменения на кардиограмата и дори развитие на миокарда при редица хора след пиене на ледена вода. Установено е, че напръскването на устната кухина с намагнитена вода спомага да се премахне зъбният камък, да се отстрани пародонтозата или да се прекрати кръвотечението от венците. Като се прилагат минерални процедури в устата - т. нар. мнимо пиене, могат да се предизвикат физиологични реакции от страна на много системи в организма. Това има голямо значение за болните с недостатъчност на кръвообращението и болести на бъбреците, за които често е противопоказано поглъщането на големи количества течности. Лекарите винаги трябва да помнят, че много заболявания водят началото си от устата. При патологични огнища в зъбите и сливиците нерядко настъпват изменения в сърдечно-съдовата дейност, повишава се артериалното налягане, наблюдават се трофични изменения на кожата, отслабва паметта, засилва се потоотделянето, повишава се температурата. Случва се да настъпят кръвоизливи в мозъка и инфаркт на миокарда. С други думи, дразненето на лигавицата на устната кухина, особено на задната стена на глътката, може да предизвика съществени промени в състоянието на болните. Положителни или, обратно, с катострофални последици.
Знаете ли, че... •Хроничната огнищна на инфекция в устата води до възникване на местни и дифузни поражения на нервната система: менингит, енцефаломиелит, радикулит, мениеров синдром и пр. •Различните възпалителни заболявания на зъбите и сливиците често са източник на трайно главоболие. Известно е, че патологичните огнища в резците на горната челюст се съпровждат с болки в челната област, пораженията на кучешките зъби и кътниците - с болки в слепоочията, а пораженията на мъдреците - с болки в теменно-тилната област. При възпаления на зъбите на долната челюст главоболието може да има различен характер. •С дразненето на лигавицата на устната кухина по всяка вероятност са свързани плачливостта и онези “непонятни” диспептични разстройства, които възникват у някои деца в периода на никнене на зъбите. •Върху функционалното състояние на устната лигавица влияние оказват различните отрицателни емоции. •Лекарите нерядко се сблъскват със зъбобол, чийто механизъм не може да бъде изяснен. Става дума за т. нар. одонталгия, която възниква при атрофия на гръбначния мозък, при хипертонични кризи, при стенокардия и при други заболявания на вътрешните органи. •Отделянето на слюнка при човека протича различно при поемане на горчиви, кисели, солени и сладки вещества. В зависимост от концентрацията на кисел и солен разтвор, с нарастването му слюнкоотделянето също нараства. При поемането на горчив разтвор количеството на отделената слюнка за единица време закономерно пада през целия период, докато горчивото вещество се намира в устата. Сладкият разтвор в голяма концентрация води до вълнообразни изменения в слюнкоотделянето. •Канадски учени са разработили синтетична слюнка, която предотвратява кариеса и предпазва лигавицата на устата от разраняване и инфектиране. •Потискане на слюнчевата секреция се наблюдава при ботулизъм, бъбречни болести, злокачествена анемия, двустранна парализа на лицевия нерв, прогресивна парализа и при изсъхване на устата /ксеростомия/.
Налепи по езика Нормалните налепи по езика имат съв, жълтеникав или кафяв цвят и не внушават съмнение за някакво заболяване. Възможни причини са смущения в храносмилателната система: липсва на твърда храна, треска, свърхупотреба на алкохол и др. Най-важните симптоми са: по-силно облепен език от нормалното, намалено вкусово осезание, езикът е сух. Възможности за лечение. •Изплаквайте често през деня устата си с хладък чай от лайка. Натрийте езика си с пресни листа от лютива мента /джоджен/ или изчеткайте налепите с пръсти или четка за зъби. •При сухота на езика, например при висока температура, трябва често да го навлажнявате, като добавите във водата малко лимонов сок. Това възбужда апетита. •Пийте сутрин и вечер по 1 чаша чай от обикновен /бял/ пелин. •Яжте повече сурова храна. При по-сложни случаи е нужна консултация с лекар природолечител.
Приятелят вкус • Обложеният език – забраняващ печат на болния стомах Чести симптоми при заболяване на стомаха, пък и не само на него, са обложеният език и съпътстващата го загуба на апетита. Обложеният език може да се сравни със забраняващ печат, който болният стомах поставя върху свързаните с него вкусови рецептори. Поставя го с определена цел – да блокира вкуса и по този начин се включи защитният “самолекуващ” рефлекс, тъй като отказът на болния да приема храна създава необходимите условия за покой на поразения стомах. С други думи, всеки налеп по езика съпътстващата го загуба на апетита мярка на адаптация и предпазна терапия. Мярка, която не само трябва да бъде разбрана, но и по всякакъв начин да се поддържа. Насилственото хранене на болните с блокирана вкусова сетивност не може да донесе нищо друго, освен усложнения. Въздействието върху вкусовите рецептори предизвиква промени в състоянието на много системи на човешкия организъм; изменят се работоспособността, обмяната на веществата, половата дейност, съдовия тонус. Киселото и горчивото намаляват кръвотока в крайниците, а го увеличават в мозъка, намаляват температурата на кожата, ускоряват пулса и повишават кръвното налягане. Сладките вещества увеличават кръвотока в крайниците, намаляват го в мозъка и повишават температурата на кожата, тоест действат противоположно на киселите и горчивите дразнители. При направените изследвания било установено, че солен дразнител /10-процентов разтвор на готварска сол/ предизвиква у повече от половината здрави хора разширяване на мозъчните и периферните съдове. При болните от атеросклероза разширяване на съдовете се забелязва още по-често – при 70-80 на сто от случаите. При това най-силно изразени съдоразширяващи или съдосвиващи реакции са регистрирани при болните с тежки мозъчни нарушения. На практика това означава, че тези хора трябва да изключат от менюто си пикантните хранителни продукти. Подобни мерки намаляват излишните смущения.
Какво крие устната кухина * Много заболявания на организма водят началото си от устата * Възпалителните процеси в областта на зъбите и сливиците често са причина за главоболие В по-голямата си част хората мислят, че функцията на устната кухина е изключително да обработва храната. Дъвкателният апарат, вкусовата, слюнкоотделящата, защитната и сигналната дейност на устата осигуряват приемането и първичната обработка на храната. Това е главната, но не и единствената функция на устата. Тя притежава многостранни връзки с различните системи в организма благодарение на твърде тесните си контакти с главния мозък посредством троичния, блуждаещия и езично-гълтачния нерви и е една от най-важните рефлексогенни зони. Сигналната система на устната кухина, за основа на която служи вкусовият анализатор, прави бърз и точен анализ на постъпващите в организма хранителни и нехранителни продукти. В отговор на вкусовите усещания, преминаващи в ствола на мозъка и хипоталамусната област по сетивните системи на троичния и езично-гълтачния нерв, възниква обща приспособителна реакция с участието на онези дялове на храносмилателната система, които се инервират от блуждаещия нерв. Например клинично е установено, че различните устни процедури – изплакване, жабурене, напръскване, бани на устата – оказват положително въздействие при пародонтоза, стомашно-чревни заболявания, при болести на черния дроб и жлъчните пътища. Доказано е, че при дразненето на зъба при изпилване води до отпускане на стомаха, а убождането на пулпата /меката тъкан на зъбната кухина/ - до свиване. Според изследователи вкарването на различни вещества в зъбната кухина предизвиква дистрофични изменения в определени участъци на тялото – белите дробове, стомаха и др. Дразненето на лигавицата на устата с топла вода понижава, а въздействието със студена вода - повишава тонуса на стомаха. При запек често се препоръчва пиенето сутрин на гладен стомах на студена вода, което усилва перисталтиката и предизвиква изхождане. В същото време употребата на студени напитки може да предизвика не само положителни, но и отрицателни реакции на организма. Описани са пристъпи на стенокардия, изменения на кардиограмата и дори развитие на миокарда при редица хора, след пиене на студена вода. Установено е, че напръскването на устната кухина с намагнитена вода спомага за премахването на зъбния камък, отстранява пародонтозата, спира кръвотечението от венците или се лекува флегмонът. Като се прилагат минерални процедури в устата, “мнимо пиене”, могат да се предизвикат физиологични реакции от страна на много системи в организма. Това има голямо значение за болните с недостатъчност на кръвообръщението и болести на бъбреците, за които често е противопоказано поглъщането на големи количества течности. Лекарите винаги трябва да помнят, че много заболявания водят началото си от устата. При патологични огнища в зъбите и сливиците нерядко настъпват изменения в сърдечно-съдовата дейност, повишава се артериалното налягане, наблюдават се трофични изменения на кожата, отслабва паметта, повишава се температурата. Случва се да настъпят и кръвоизливи в мозъка и инфаркт на миокарда. Хроничната огнищна инфекция в устата води до възникването на местни и дифузни поражения на нервната система – менингит, енцефаломиелит, радикулит, миниеров синдром и пр. Различните възпалителни заболявания на зъбите и сливиците често са източник на трайно главоболие. Известно е, че патологичните огнища в резците на горната челюст се съпровождат с болки в челната област, пораженията на кучешките зъби и кътниците – с болки в слепоочията, а пораженията на мъдреците – с болки в теменно-тилната област. При възпаление на зъбите в долната челюст главоболието може да има различен характер. С други думи, дразненето на лигавицата на устната кухина, особено на задната стена на глътката, може да предизвика съществени промени в състоянието на болните. Положителни или обратното – с катастрофални последици.
Развалени зъби се появяват от неправилно хранене В непрекъснатата борба за спасение на зъбите най-малко на човек може да помогне пастата за зъби. Съвременният човек е абсолютно уверен, че с помощта на пастата за зъби и четката може да се предотврати кариесьт и пародонтозата /заболяване на венците/. За съжаление той не знае, че вярата в тази мнима профилактика на кариеса и пародонтозата е основана върху представата, която из основи противоречи на микробиологическите данни, да не говорим за конфликта със здравия разум. Такава е силата на рекламата, която тласка хората към аптеката, за да си купят „най“ чудотворната паста, копринен конец и четка – последен писък на модата: чупеща се, вибрираща, подходящо извита, с един или друг вид косъм и пр. Понякога към това се добавят и клечки за зъби. Хората дотолкова са убедени в ползата на тези предмети, че сега зъболекарите вече намират ново приложение на своите професионални навици: възстановяване на зъбния емайл, изтрит в резултат на усърдно почистване на зъбите. В същото време нито едно от изброените по-горе средства, с които човек се грижи за зъбите си, не го защитава нито от кариес, нито от пародонтоза – тези заболявания главоломно нарастват и в най-развитите страни, а зъботехническата промишленост процъфтява. Счита се, че частичките храна, засядайки между зъбите, започват да гният и предизвикват кариес или инфекционно заразяване на венците, но нито едно от тези твърдения не е доказано експериментално. Нещо повече, доказано е тъкмо обратното – частичките загнила храна между зъбите НЕ предизвикват кариес. Кариесът се предизвиква от неправилно хранене! Още преди много десетилетия д-р Уистън Прайс, знаменит диетолог, изследва островитяните от Тихия океан и установява, че кариесът е непознат за тях, макар че не полагат за зъбите си никакви специални грижи, но са нямали достъп до „съвременната“ храна. Полярният изследовател Вилиямс Стефансън наблюдава същото и при ескимосите. Няма признаци на кариес и в зъбите на нашите предци, намерени в Исландия. Във връзка със своите изследвания Стефансън пише: „Ние виждаме, че при представителите на дивите племена на нашата съвременност и при хората от далечното минало здравите зъби се срещат далеч повече, отколкото при директорите на най-престижните зъболекарски и зъботехнически компании. Тези хора нарушават абсолютно всички правила и предписания, които ни натрапва зъболекарската индустрия, те никога не са си миели зъбите, разбира се, не са ходили и на годишен профилактичен преклед при зъболекар. И въпреки това зъбите им са в отлично състояние“. Тези редове са били написани през 1936 г. Оттогава употребата на паста за зъби многократно е нарастнала благодарение на рекламата. Една или друга паста се одобрява от една или друга асоциация на зъболекарите, от едно или друго министерство на здравеопазването. Въпреки сигналите на известни клиницисти, че пастите са далеч небезобидни и за здравето. •Има свидетелства, че флуорьт предизвиква язвен колит. Учените отдавна предупреждават, че флуорът, който задължително присъства в почти всички пасти, е една от най-силните ферментни отрови. Неслучайно зъболекари предупреждават, че децата могат да използват зъбната паста само под наблюдение на възрастни, защото често я поглъщат и получават ударна доза на флуор. •Известният клиницист д-р Емануил Либман е на мнение, че пастата може да предизвика болестта на Крон или регионарен илеит /възпаление между тънкото и дебелото черво/ поради всмукването от стомашно-чревния тракт на алуминия, кремния и други вещества, съдържащи се в зъбната паста. •Учените от Лондонския университет пишат: „Сигурно следва да се обръща повече внимание върху неразтворимите вещества, които се съдържат в пастата за зъби и в медикаментозните средства, употребявани постоянно.“ Д-р Уилямс ДЪГЛАС
Гингивит Симптоми. Гингивитът или възпалението на венците се изразява чрез зачервяване, леко подуване и кървене, чрез гладък и лъскав вид на венците; съпровожда се с лош дъх на устата. Друга форма на гингивит се среща изключително в млада, юношеска възраст или у жени в бременност. Възпалението се изразява в подуване на венците, които стават тъмночервени и с блестяща повърхност. При докосване кървят и са болезнени. При друга разновидност на тази форма венците се разрастват туморообразно, имат бледорозов цвят и не кървят при дразнене. Гингивитът може да стане толкова болезнен, че да възпали цялата вътрешност на устата и да направи дъвченето нетърпимо. Кризата обикновено бързо отшумява, но ако не й обърнем внимание, има реални шансове тя да се повтори и да се развие латентно до пълното разрушаване на зъбния апарат. Причини Важна причина за гингивита на венците е липсата на хигиена в устната кухина, която позволява да се появи зъбен камък. Първоначално зъбният камък представлява зъбна плака, която се образува от слюнката и се наслагва върху зъбите, тръгвайки от тяхната основа. Този течен пласт, в който се размножават голям брой бактерии /но не всички от тях са вредни/, предизвиква не само кариеси, но и атакува венците чрез ензимите и токсините, които произвежда. Ако зъбната плака не се отстранява редовно, тя се удебелява и се превръща в зъбен камък, още по-устойчив и не по-малко дразнещ. От зъбен камък страдат по-често хора, които обилно слюнкоотделят. Влошаването на хигиената като причина за възпалението на венците може да се дължи на други фактори. Лошо направени коронки и мостове, нащърбвания, лошото местоположение на зъбите задържат хранителни отпадъци или пренапрягат тъканите по време на дъвчене, възпалявайки венците. Гингивитът може да има инфекциозен характер. Тогава той придружава заболявания от грип, ангина, скарлатина и др. Получава се през първите дни след спадане на температурата и се изразява с язви по венците, които са придружени със силни болки. Гингивитът може да се причини и от интоксикация след медикаментозно лечение, тъй като някои антибиотици дават отлагания, които се прибавят към зъбната плака; вследствие от нараняване след силно четкане; от отравяне с живак, олово, бисмут и други химични вещества; от употреба на алкохол и тютюн; от хормонални нарушения, появяващи се в пубертета, по време на бременност или менопауза; вследствие на остри или хронични заболявания на вътрешните органи, болести на кръвта, ендокринни заболявания /диабет/, бъбречни болести и др.; от недостиг на храна или вследствие на генетичната предразположеност. Казано накратко, състоянието на венците отразяват общото състояние на организма. Затова при гингивит следва да се направи цялостен преглед, за да се установи първопричината за това заболяване и да се сравни с общото самочувствие на организма. Само така може да се набележи правилното лечение. Лечение То предполага, на първо място, бърза реакция. При най-малки отклонения от нормата - кървене при миене на зъбите с четка, лош дъх от устата, промяна в цвета на венците, трябва своевременно да се вземат мерки. При възпаление на венците отстраняването на зъбния камък е първата спешна мярка, защото дава бързо облекчение. Понякога неговото почистване трябва да се разбие на няколко сеанса, защото често той прониква между венеца и корена на зъба и трябва да се изчака венците да се успокоят, за да може той да бъде открит; също така трябва да избягваме да караме пациентът да страда, когато възпалението е най-силно. Стоматолозите прибягват обикновено до традиционни инструменти, като например много фини кюрети, с помощта на които те достигат до труднодостъпните ъгълчета и краища на венците. Те използват също така ултразвуков апарат, който раздробява наслагванията по безболезнен начин. Към лечението се прибавят бани на устата с карбонатен и солен разтвор, които заздравяват венците. Жабуренето на запарка от лайка, боровинкови листа, живовлек или дъбови кори също заздравява венците. Много добър резултат в тази насока дава жабуренето и масажерането на венците на прясна урина. Най-доброто средство срещу развитието на гингивита е, разбира се, стриктната профилактика. Добрата хигиена на устата наред с редовното махане, ако го има, на зъбния камък от зъбен хирург ще ни предпазят от неприятни изненади /Вж. Хигиена на устата/. В действителност гингивитът не винаги е болезнен и може да мине дълго време незабелязан. Той може да се обуслови като хронично възпаление, което да започне да разрушава прилепването на венеца към шийката на зъба. В този случай имаме основание да се опасяваме от появата на пародонтоза /Вж. това заболяване/..