вторник, 7 август 2012 г.

Ароматерапия

Магията на ароматите Силата и неустоимото въздействие на ароматите са отдавна добре познати. Създаването на положителни емоции с помощта на благоуханията датира още от древността. С аромати са експериментирали алхимиците, използвани са при различни обреди, жриците на любовта също са си служили с тях... Ароматът на чистота и свежест, както на жилището, така и на самия човек, е в основата на всички благотворни обонятелни възприятия. Лечението с аромати или т.нар. ароматерапия, през последните години се развива все повече като един от най-ефикасните природосъобразни методи. В много страни вече са създадени специални оранжерии за цветя и билки за лекуване с аромати. За разлика от нервите на другите сетива, обонятелните нерви, предаващи сигнала за даден аромат към мозъка, са директно свързани с онази част от централната нервна система, която контролира ендокринната система, отделяща хормони. Тези хормони оказват влияние върху растежа и несъзнателните жизнени функции като сърдечен ритъм, дишане, храносмилане, телесна температура и глад. Началото на ароматерапията се крие в един от най-древните методи за лечение. Ароматът, извличан от различни билки и растения, довежда тялото и ума в равновесие, което спомага за облекчаването на редица неразположения - умствени и физически. Есенциалните масла се добиват от различни цветя, плодове, дървета, билки и смоли. Чистите масла са висококонцентрирани летливи вещества. Някои от тях съдържат витамини, минерали и естествени антисептици. Могат да се използват за лечение на стотици болести като депресия, стрес, артрит, болки в гърба и мускулите, главоболие, настинки, кожни раздразнения, астма, безсъние, метаболитни и храносмилателни проблеми и др. Най-ранните записи за ароматерапии датират от около 2890 пр. Хр., когато древните египтяни използвали ароматни съставки за религиозни и медицински цели. Древните китайци използвали ароматните масла в акупунктурата, масажите, баните и за инхалации. Думата ароматерапия за първи път се използва през 1920 г. от френския химик René-Maurice Gattefossé, който отдава живота си на проучвания за лечебните свойства на есенциалните масла след инцидент в парфюмната си лаборатория. По време на провеждането на опит, той изгаря ръката си и инстинктивно я пъхва в най-близката студена течност, която се оказва съд с NOx Ph232 или по-позната като лавандулово масло. Внезапно френският учен усетил огромно облекчение от болката и вместо продължителното лечение, което бил претърпял при предишни изгаряния, червенината и възпаленията преминали учудващо бързо с минимален дискомфорт и почти никакъв сърбеж. Тази „грешка" поставя началото на първото модерно учение за ароматерапията. То доказва, че ароматните масла проникват много лесно в кожата и се смесват с извънклетъчните течности в организма, една от които е кръвта. Циркулацията на тези телесни течности пренася маслата към различните органи. Проучването показва, че дори само помирисването на маслата може да стимулира мозъчната система чрез обонятелните нерви и да промени съществено емоционалното и умственото ни състояние. По време на Втората световна война ароматните масла се ползвали за лечение на гангрена при ранените войници. Теорията гласи, че ароматерапията представлява лечение или превенция на болест чрез използване на есенциални масла. За обяснение на постигнатите ефекти има 2 основни теории. Едната от тях е за влиянието на ароматите над мозъка и по-специално лимбичната система посредством обонятелните нерви. Другата теория дава информация за преките фармакологични ефекти на есенциалните масла. Докато ароматерапистите често претендират за прецизни знания за синергията между тялото и ароматните масла, то ефикасността на ароматерапията все още подлежи на доказване. В англоезичния свят практиците клонят към акцентиране върху използването на маслата при масажите. В най-добрите случаи ароматерапията се квалифицира като дейност със спомагателна функция и в най-лошите като псевдонаучна измама. В континенталната част и по-специално в родината на ароматерапията Франция, тази наука е част от общата медицина. Някои есенциални масла там се продават само с лекарско предписание. Френските медици използват техника, наречена ароматограма, включваща вземането на проба от болната тъкан или секрет на пациента. След изготвяне на посявка материалът се разделя в малки съдове и всеки опитен материал се обработва с различно масло, за да се определи най-ефикасното за предотвратяване на развитието на микроорганизмите, причиняващи съответното страдание. В много държави есенциалните масла са включени в националната фармакопея, но до настоящия момент ароматерапията никога не е била признавана за валиден клон на медицината в САЩ, Русия, Германия и Япония. Какво представлява ароматерапията? Хората отговарят на усещането за мирис на емоционално ниво много по-активно, отколкото на всяко друго усещане. Така например само един аромат може да отключи цяла серия от забравени спомени. В зоната от мозъка, асоциирана с мириса, се намират и механизмите, свързани с паметта. Обонятелните нерви са разположени в носната кухина и изпращат информация до онази част от мозъка, където са заложени паметта и емоциите. Тази част се свързва с друга част от мозъка - хипоталамус и свързаната с него хипофизна жлеза, управляваща хормоналната ни система. Така ароматите „отключват" различни химични реакции в тялото, водещи до отделяне на различни вещества. Така например енкефалинът намалява болката и създава усещане за добро разположение. Ендорфините също намаляват болката и индуцират сексуални усещания. Серотонинът спомага за отпущане и успокоение. Тъй като обонятелните нерви са директно продължение на лимбичната система на мозъка, реакцията при вдишване на аромата се предава незабавно. За какво служат есенциалните масла? Ето някои от най-разпространените употреби на ароматните масла: Босилекът се използва в парфюмерията заради чистия си, сладък и умерено подправков аромат, наподобяващ този на карамфила. Маслото му се добива чрез дестилация на листата и помага за облекчаване на кашлица, настинки, бронхит и оскъдна менструация. Има добро действие при безсъние, нервност, истерия и умствена умора. В ароматерапията маслото от босилек се използва за подсилване на концентрацията и заради облекчаващото му действие срещу главоболие и мигрена. Препоръчва се да се избягва употребата му при бременност или чувствителна кожа. Лавандуловото масло има антисептично действие и служи за успокоение на малки рани и изгаряния, за отпускане при главоболие и мигрена. Маслото се добива чрез дестилация на цветовете на лавандуловото растение. Има добро действие при лечение на астма, бронхит, хронична кашлица и настинка, високо кръвно налягане, предменструален синдром, безсъние, напрежение и депресия. Бергамотовото масло е едно от най-популярните съставки в парфюмерията. Освен това той е отличен репелент и има добро действие върху уринарния и храносмилателния тракт. Полезен е при кожни раздразнения вследствие на стрес. Бергамотът е и една от основните ароматни подправки на чая Earl Grey. Студено-пресованото бергамотово масло обаче съдържа бергаптен, силен фотосинтезиращ елемент при контакт с кожата, така че за външна употреба се използвт само дестилирани масла или такива, несъдържащи бергаптен. Черният пипер има остър подправков аромат. Най-честите му употреби са свързани със стимулиране на циркулацията и срещу мускулни болки. Кожната употреба включва приложение при натъртвания и охлузвания, тъй като стимулира циркулацията. Карамфилът е повърхностен аналгетик, широко използван в стоматологията. Той е добър антисептик, антиспазматик, има газогонно и антиеметично действие. Евкалиптовото масло е често използвано в комбинация с мента за облекчаване на дихателните пътища при настинка или грип. Maслото от здравец се използва като кръвоспиращо, антисептично и диуретично средство. Лимоновото масло има свеж и ободряващ аромат, стимулиращо действие и е чудесен анти-депресант. Маслото се добива чрез пресиране на корите на плода. Помага при артрит, анемия, кашлици и настинки. Действа стимулиращо апетита и намалява болката при ухапвания от насекоми. Тъй като има фотосинтезиращо действие, при употребата му върху кожа трябва да се внимава, поради риск от поява на пигментация при контакт със светлината. Маслото от чаено дърво има антимикробно действие и е често използвано в антисептични и дезинфектантни препарати и разтвори за уста. Маслото от бял равнец се използва за намаляване на ставните възпаления и облекчения на симптомите при настинки и грип. Кедровото масло се добива чрез дестилация на праха, получен при рязане на кедровото дърво и от треските. Има благоприятно действие върху мазна кожа, акне, раздразнения по скалпа и др. Препоръчва се избягване на употребата на кедрово масло при бременност и чувствителна кожа. Евкалиптовото масло се добива при парна дестилация на листата и помага при кашлица, настинка, бронхит и треска. Кориандър - широко разпространена подправка в Индия. Маслото му се характеризира с леко сладък, но остър аромат и се получава при дестилация на плодовете. Има освежаващо действие върху нервната система, допринася за намаляването на ревматичните болки и подобрява апетита. Кориандърът също е и афродизиак, използващ се при бани, масажи и за инхалиране. Маслото от розмарин се получава чрез дестилация на цялото растение. То е особено ефикасно срещу артрит, бронхит, изгаряния, настинки, пърхут и кожни раздразнения. Има чудесен успокояващ ефект върху нервната система и спомага за избистряне на мисълта. Като предпазна мярка ароматерапистите препоръчват да се избягва употребата му през първия триместър от бременността. Маслата от жасмин, роза, сандалово дърво и иланг-иланг са изразени афродизиаци. Как да подобрим емоционалния си wellness с използването на ароматни масла? Ароматите имат неподозиран лечебен ефект върху целия човешки организъм. Особено подробно е изучено влиянието им върху нервно-психичната сфера на човека. В долната таблица можете да видите кои аромати биха ви помогнали да избягате от лапите на поредното емоционално чудовище или пък да подсилите обхваналата ви емоция ... Въздействието на етеричните масла върху кожата е мигновено, кръвообращението се подобрява, а приятният аромат оказва благотворно влияние върху централната нервна система. Гняв - Бергамот, жасмин, нероли, портокал, пачули, лайка, роза, ветривер, иланг-иланг Тревога, безпокойство - Бергамот, кедър, градински чай, тамян, здравец, лавандула, мандарина, нероли, пачули, лайка, роза, сандалово дърво, ветривер Увереност - Лавър, бергамот, кипарис, грейпфрут, жасмин, портокал, розмарин Депресия - Бергамот, градински чай, тамян, здравец, грейпфрут, жасмин, лавандула, лимон, мандарина, нероли, портокал, лайка, роза, сандалово дърво, иланг-иланг Умора, изтощение - Босилек, бергамот, черен пипер, градински чай, кипарис, тамян, джинджифил, грейпфрут, жасмин, лимон, пачули, мента, розмарин, сандалово дърво, ветривер Страх - Бергамот, кедър, градински чай, тамян, грейпфрут, жасмин, лимон, нероли, портокал, лайка, сандалово дърво, ветривер Скръб - Кипарис, тамян, нероли, роза, сандалово дърво Радост и спокойствие - Бергамот, тамян, здравец, грейпфрут, лимон, нероли, портокал, роза, сандалово дърво, иланг-иланг Несигурност - Бергамот, кедър, тамян, жасмин, сандалово дърво, ветривер Раздразнителност - Лавандула, мандарина, нероли, лайка, сандалово дърво Усещане за самота Бергамот, градински чай, тамян, лайка, роза Памет и концентрация - Босилек, черен пипер, кипарис, лимон, мента, розмарин Паника и панически атаки - Тамян, лавандула, нероли, роза Стрес - Бергамот, градински чай, тамян, здравец, грейпфрут, жасмин, лавандула, мандарина, нероли, пачули, лайка, роза, сандалово дърво, ветривер, иланг-иланг Начини за приложение Начините за приложение на ароматните масла включват: Въздушна дифузия - за ароматизиране или дезинфекция на въздуха Директно вдишване - за дезинфекция на дихателните пътища, отпушване на носа, отхрачване, както и други физиологични ефекти Повърхностно приложение - за основен масаж, бани, компреси, терапевтични грижи за кожата и др. Орално, ректално и вагинално приложение - при инфекции, запек, паразити и др. Как да се насладим на вълшебния ефект на ароматните масла? След като вече знаем как действат ароматните масла, ето няколко полезни съвета за това как наистина да извлечем техния магически ефект в зависимост от желания резултат. Опитайте: аромавана - лесен, ефективен и приятен начин за релаксиране. Действието се дължи на комбинирания терапевтичен ефект на водата и маслото. Между 6 и 10 капки ароматно масло или смес от няколко масла на повърхността на водата ще ви накарат да полетите в облаците. Не добавяйте пяна или друго обикновено масло за вана и се потопете за около 20 минути. Топлината на водата ще помогне за абсорбирането на маслата от кожата, като междувременно вдишвайте изпаренията. При вани за малки деца или бебета намалете броя на капките. ароматен компрес - в съд с 100 мл топла вода добавете 5-10 капки ароматно масло и потопете в него парче памучен плат. Изцедете излишната течност и поставете парчето върху наранената или болната част от тялото. аромаинхалации - сложете 5-10 капки ароматно масло в купа с вряща вода, наведете се над изпаренията и поставете хавлия над главата си, след което вдишвайте изпаренията за няколко минути. аромамасаж - може би най-ефикасния метод за използването на ароматни масла, прилагащ съвкупния ефект от техните свойства и лечебната сила на натиска и докосването. По този начин маслата най-бързо се абсорбират от кожата, попадат в кръвния поток и достигат до съответните части на тялото. И така ... вече сме достатъчно запознати с лечебното действие на ароматните масла върху тялото и ума ни. Остава само да си набавим няколко шишенца с магическите вещества и удоволствието да им се насладим по подходящия начин.
Коремни болки Случва се често стомашно-чревният тракт да има газове. Те причиняват болки в стомаха, червата, далака, сърцето, черния дроб, жлъчката. Симптоми Болният има чувство на тежест, подуване, опъване и болки в корема. Може да се появят смущения в дихателната и сърдечната дейност, тъпи болки в областта на черния дроб и стомаха. Общото самочувствие не е добро. При натрупване на много газове дебелото черво притиска диафрагмата и това затруднява дейността на органите в коремната кухина. Може да се получат сърдечни болки, стягане, сърцебиене. Причини Те могат да бъдат: погълнат въздух; въглероден двуокис, образуван в резултат на химични реакции между стомашните киселини и бикарбонатите от панкреаса; спазми в дебелото черво, свързани със стрес, тревожни изживявания или чревни заболявания; дейността на чревната микрофлора; паразити в черния дроб или червата /Вж. Книга 4 на Енциклопедия за здраве „Дар“/. Когато газовете са в повече и са придружени с остри стомашни болки, това може да се дължи или на техния излишък, или на раздразнени черва. Проблемът най-често възниква в дебелото черво и като е функция на това, с което човек се храни. Ако диетата ви е богата на бобови, варива, ядки или големи количества месо, храносмилането им е предимно в дебелото черво. Тези храни изменят количеството и вида на чревните бактерии; точно действието на тези бактерии предизвиква газове. Лечение То е насочено към редовното изчистване на дебелото черво, правилното хранене и доброто храносмилане. За тази цел предлагаме: Изчистване. Всяка вечер е добре да се прави клизма с топла вода, запарка от лайка, с прясна или преварена урина. Преди лягане за през нощта в задното черво се слага памучен тампон, натопен в олио /зехтин/ и урина /по-добре преварена/. Правилно хранене. Опитайте следните препоръки: •Хранете се в спокойна обстановка и не говорете по време на хранене. Щателно дъвчете. •Не смесвайте много храни на едно ядене. •Преди обяд и вечеря може да изпиете чаша джинджифилов чай. •След храна изпивайте чаша чай от семената на копър или анасон. Това е едно отлично газогонно средство. •Почивайте след всяко хранене по няколко минути, преди да се заемете с обичайните си дейности. Добро действие оказва грейка, напълнена с топла вода, поставена на корема вечер преди заспиване
Гадене и повръщане Гаденето и повръщането сами по себе си не са болести, а признаци на болести. Те се дължат на спазъм на стомаха и хранопровода, които се движат усилено и позволяват на съдържанието на стомаха да излезе навън. Гаденето и повръщането са честа изява на вътрешните заболявания. За изясняване естеството и причините на гаденето и повръщането е от значение да се уточни времето на тяхната поява ­ на празен стомах, след нахранване, при промяна положението на тялото, облекчение на болния след повръщане, изглед и характер на повърнатото ­ храна, стомашен сок, жлъчен сок, кръв. Гадене със или без повръщане може да се появи и у съвсем здрави, но гнусливи хора при лоша миризма, отвратителна гледка и др. С повръщане започват редица заразни болести ­ скарлатина, малария, грип. Непреодолимо гадене и повръщане се наблюдава при отравяне ­ с гъби, със застояла храна, с някои медикаменти /дигиталисови препарати, морфин, хинин/. Грешки в храненето /прекомерно хранене, дразнещи храни/ често завършват с облекчаващо, често съзнателно предизвикано повръщане. Гаденето и повръщането са най-често проява на стомашни заболявания. При остър гастрит повръщането се появява след ядене, облекчава болния и съдържа несмляна храна, която може да бъде примесена със стомашен и жлъчен сок. За хроничния гастрит e характерно непреодолимо гадене сутрин на празен стомах, което обикновено не се последва от повръщане. При язва на дванадесетопръстника повръщането е рядък симптом. Ако при установена язва се явят повръщания на застояла храна, трябва да се мисли за стеснение на пилора. Ракът на стомаха често протича с повръщане отначало на несмляна храна, а после ­ на характерни, подобни на утайка от кафе материи. Гадене и повръщане се наблюдават често при заболявания на черния дроб и жлъчката, на задстомашната жлеза, апендикса, червата и коремницата. Често болковите кризи при бъбречни или жлъчни камъни, инфаркт на миокарда, травми се съпровождат от мъчителни повръщания. Непреодолимо гадене и повръщане се наблюдава и при бъбречна недостатъчност, диабетна кома. Характерно за началната бременност е повръщането на празен стомах. Повръщане на празен стомах имат и хроничните алкохолици. От особено значение са повръщанията при някои заболявания на централната нервна система ­ менингит, кръвоизливи, тумори, травми. Тези повръщания са наглед без причина, често на празен стомах или при промяна положението на тялото. Те са мъчителни, с напъни, без особен ефект и не облекчават болните. Съществуването на чисто “нервни повръщания” е твърде съмнително. Такива се наблюдават понякога у млади момичета и обикновено са свързани с неприятни изживявания, напрежение, менструационен цикъл и др. Зад тези нервни повръщания могат да се крият някои заболявания на храносмилателната система, най-често гастрит. От особено значение са повръщанията на кръв или кръвенисти материи. Този симптом плаши твърде много болния и околните и става причина за излишна паника. От голяма важност е да се уточни видът и количеството на повърнатото, като е най-добре то да бъде запазено до идването на лекаря. Следва да се разграничава т. нар. лъжливо повръщане на кръв. В тези случаи болните /предимно момичета и млади жени/ умишлено си разкървавяват устната лигавица и носа с остри предмети. Някои болни поглъщат изхрачена кръв и след това я повръщат. В подобни случаи кръвта е примесена с храчки. Сравнително рядко се повръща чиста, непроменена, ясна кръв. В тези случаи може да се подозира кръвотечение от носа, венците или гърлото. Масивни повръщания на непроменена кръв се наблюдават при спукване на разширени вени на хранопровода. Обикновено повърнатата кръв е съсирена на отделни парчета, тъмна, понякога подобна на утайка от турско кафе. Истинското количество на повърнатата кръв е трудно да се установи. Болният и околните несъзнателно го преувеличават. От друга страна, много рядко е да се повърне чиста кръв. Повърнатото най-често съдържа примеси от храна, стомашен и жлъчен сок. Най-честата причина /над 25 % от случаите/ за повръщането на кръв е язвата на стомаха и, по-рядко, язвата на дванадесетопръстника. Повръщанията на кръв при язва на стомаха не са обилни, кръвта е кафеникава, съсирена, с примеси. Често се повтарят и обикновено се предизвикват от грешки в диетата, употреба на дразнещи храни, спиртни питиета или някои лекарства ­ аспирин, салицилови препарати, противоревматични средства, надбъбречни хормони. В редки случаи повръщане на кръв може да се наблюдава при наранявания на стомаха /поглъщане на остри, режещи предмети/, при изгаряне лигавицата на стомаха с киселини или основи. Масивни и нерядко заплашващи живота повръщания на чиста кръв се наблюдават при спукване на разширени вени на хранопровода. Сравнително рядко може да се наблюдава повръщане на кръв при някои заболявания на кръвта, чупливост на съдове, хроничен застой. В тези случаи повръщането е оскъдно. Всяко повръщане на кръв е сериозна болестна проява и налага бърза лекарска намеса. До идването на лекаря болният трябва да остане неподвижен на легло и да избягва поемането дори и на течности
Спадане на напречното дебело черво Напречното дебело черво нормално се разполага над пъпа. Всяко негово преминаване под пъпа се означава като спадане. Мнозина хора не подозират колко сериозни проблеми предизвиква тази промяна. В ириса има обективен знак, съответстващ на степента на спадане на напречното дебело черво. Той се забелязва почти у всеки втори посетител в кабинет “Дар”. Причини и последици Това заболяване е породено от неправилния начин на живот и хранене. Постепенно с времето по стената на напречното дебело черво се образуват уплътнения от хранителни остатъци /своеобразен “котлен камък”/, които могат да достигнат до 15 килограма! Освен че натежава, в резултат на постоянното действие на гравитацията и хроничната умора, съчетани с липса на необходимите количества калций, натрий, силиций, желязо, магнезий и др., то губи мускулния си тонус, като в крайна сметка се озовава в малкия таз. Стомахът остава без опора, провисва, като на дъното му се образува езерце от солна киселина. Възникват парене зад гръдната кост, оригвания, газове и др. Появява се възможност за образуване на язва. Стомахът и напречното дебело черво притискат тънките черва; те от своя страна оказват натиск върху тазовите органи. При жените това води до изкривяване на матката назад или настрани, което пречи на нормалното изтичане на ментруалната кръв. Възникват спазми. В същото време едната или двете маточни тръби могат да се прегънат, което може да доведе до ментруални проблеми и невъзможност за придвижване на отделената яйцеклетка. Може да възникне безплодие или да се развият кисти на яйчниците. Налягането върху тазовите органи, съчетано с промяна в положението им, води до нарушено нарушено кръвоснабдяване и кръвоотичане. В резултат на това възникват различни заболявания. Мъжете могат да имат различни проблеми с простатата. И при двата пола се забавя перисталтиката и пасажът поради прегъване на дебелото черво в чернодробната и далачната извивка, увеличава се налягането върху сигмовидното черво и така възниква запек. Поради увеличеното количество газове дебелото черво се раздува и се образуват малки херниални сакчета, наречени дивертикули. Раздуването пречи на дишането, сърдечната дейност и тънкочревната перисталтика. В дивертикулите често попадат силно отровни вещества, бактерии и вируси, които се задържат дълго и представляват една скрита инфекция, която става активна с отслабването на организма. Понякога се възпаляват самите дивертикули. Токсичните материали се задържат продължително в низходящото дебело черво, което е причина за развитието на заболявания в лявата половина на тялото. Развиват се също хемороиди вследствие на затруднения венозен оток. Лечение Природосъобразният начин на живот с основно почистване на червата, подходяща диета и упражнения върху наклонена дъска, коригира спадането на напречното дебело черво. Очистване и диета. Те са същите като при Лениви черва /запек/. Упражнения. Необходима е дъска с дължината на тялото. Единият край на дъската се поставя върху пода, а другият се повдига през първата седмица на 15 см от земята, през втората - на 30 см, през третата - на 45 см. Ляга се с главата нагоре, като краката застават откъм повдигнатия край. За да може тялото да се задържи в това наклонено положение, е нужно при краката да бъде поставен здрав ремък, а при ръцете - две ръкохватки /фиг. 1 бр 13/1992 стр. 3/. Упражненията се правят към 3 часа следобед и преди лягане всеки ден в продължение на поне 3 месеца. 1. Легнете по гръб. Останете така 5 мин, като краката се опират на ремъка. 2. Отведете двете ръце назад и ги върнете обратно. Всеки следващ ден увеличавайте с по 1 път всяко от упражненията, докато достигнете 15 пъти. 3. Сгънете краката в тазобедрените и коленните стави и ги отпуснете надолу, държейки се за ръкохватките. В това време краката са извадени от ремъка. 4. Направете коремна преса, сгъвайки краката под прав ъгъл спрямо дъската. 5. Опишете 3-15 осморки с всеки крак поотделно. 6. Карайте колело с двата крака 1-2 мин. 7. Заемете изходно положение за 10 мин, след което станете и продължете всекидневната си работа. Противопоказания. Упражненията не се правят при високо кръвно налягане, кръвоизливи, туберкулоза, рак на тазовите органи, апандисит, язва на стомаха и дванадесетопръстника, бременност.
Дисбактериоза В човешкия организъм съжителстват постоянна и непостоянна микрофлора. Към непостоянната микрофлора се отнасят микроорганизмите, попаднали в организма от външната среда с въздуха, водата и храната. Към постоянната микрофлора се отнасят микроорганизми, които в процеса на еволюцията са се приспособили да живеят върху кожата и в телесните кухини. В устната кухина например са изолирани около 100 вида микроорганизми, докато в стомаха на здравия човек такива липсват поради изразеното антимикробно действие на стомашния сок. В дванадесетопръстника и тънките черва те се срещат рядко, а най-изразено е присъствието им в дебелото черво. Микроорганизмите, които се намират в организма на здравия човек, изграждат нормалната човешка микрофлора. Тя е полезна за организма, тъй като осигурява надеждна защита на кожата и лигавиците от различни болестотворни фактори. В по-ниско разположените отдели на тънките черва и в дебелото черво тя е съставена от лактобацили, анаеробни стрептококи, ентерококи и др. Но „микробният пейзаж“ в стомашно-чревния тракт може да придобие количествени и качествени изменения. Микрофлората, както всичко живо в природата, може да промени своето равновесие в зависимост от възрастта, условията на живот, начина на хранене и др. така, че от нормална тя да стане патогенна. Микробното равновесие се измества в полза на патогенната гнилостна и гноеродна флора и гъбички, предимно от типа кандида. В същото време т. нар. условно патогенни микроорганизми, които в състояние на здраве са съставна част от нормалната чревна флора, бурно се размножават и проявяват агресивност. В крайна сметка балансът на нормалната микрофлора се нарушава и имаме основание да говорим за дисбактериоза. Последствията за организма са: порочно храносмилане и нарушен синтез на витамини от групата В. Крайните продукти на лошото храносмилане и на интензивната дейност на патогенните микроорганизми дразнят чревната лигавица, като поддържат нейното хронично възпаление, предизвикват алергични реакции и самоотравяне на организма. Симптомите за наличието на дисбактериоза са тежест в стомаха, липса на апетит, неприятен вкус и дъх в устата, гадене, повръщане, подуване на корема, запек, диария и др. Ако не се вземат мерки, водещи в клиничната картина стават признаците на обща интоксикация: вялост, обща отпадналост, виене на свят, понижена трудоспособност, повяхнала кожа, сив тен на лицето. Болните страдат от недостатъчност в организма на витамини от групата В, които стимулират нормалната чревна флора. Причини. Дисбактериозата се развива при ясно изразена чревна интоксикация /замърсяване/, дължаща се най-вече на продължителната употреба на лекарства /антибиотици, кортикостероиди, цитостатици и др./. Но това замърсяване, съответно дисбактериозата, може да бъде причинено и от факторите на лошия начин на живот /Вж. Лениви черва (запек)/. Лечение. Понеже дисбактериозата често води до запек, а ленивите черва обикновено са съпътствани от дисбактериоза, лечението на дисбактериозата е като при Лениви черва (запек). Единствената допълнителна подробност в него е това, че употребата на лекарствени средства трябва да бъде спряна, стига, разбира се, те да не са животоспасяващи.
Дивертикулоза Дивертикулите са вид хернии. Те се образуват по вътрешната стена на дебелото черво и представляват провисвания, подобни на джобчета. Дивертикулозата представлява именно такива провисвания. Когато се възпаляват или инфектират, тогава се говори за дивертикулит. Това е едно често срещано заболяване при съвременния начин на живот и хранене с рафинирани продукти. Симптоми Възпалението възниква, когато някое парченце лошо сдъвкана и несмляна храна заседне в дивертикула и започне да загнива в него. Появяват се болки в корема и в изпражненията може да се появи кръв. Предпазване Най-естественият начин да не се допусне дивертикулоза е да се употребяват повече храни, богати на баластни вещества, целулоза. Това са преди всичко плодовете, зеленчуците, ядките, зърнените храни. Баластните вещества предотвратяват запека и подпомагат дебелото черво да се освободи от отпадъчните продукти. Лечение Официалната медицина прилага само хирургическа намеса. Природолечението освен подходяща диета препоръчва и добро изчистване на дебелото черво. Особено ефективни са уриновите клизми, включително и с преварена урина. Много добри резултати дава налагането на корема вечер с компрес с преварена урина. /В топла преварена до една четвърт урина се натопяват две големи парчета памук. Изстискват се, за да не текат. Налагат се върху целия корем; отгоре се поставя найлоново парче; следва широк колан, който обвива цялото тяло и корема; отгоре вълнен шал, може още един вълнен шал; пристяга се добре с бельото и пижамата. Компресът стои до сутринта. На сутринта коремът се измива с топла вода./ Уриновите клизми и компреси помагат на дебелото черво да изхвърли множество увредени дивертикули, които са един вид полипи.
Сок от картофи при гастрит и язва В народната медицина отдавна се използва сокът от картофи за лечение на стомашно-чревния тракт. Това е особено популярно средство за лечение на гастрит и язва с повишена киселинност на стомашния сок. Взимат се качествени картофи в необходимо количество, много добре се измиват с четка и сапун /не и с “Веро” и с други химически препарати за миене!/, изстискват се на сокоизтисквачка /небелени/ или по друг начин. Полученият сок, около 50-70 мл, се изпива един час преди хранене - и така три пъти на ден. След известно време количеството на картофения сок се увеличава до 150 – 200 мл. Курсът на соколечение е между 4 и 6 седмици при лекуване на гастрит и колит. При лекуване на язва и при по-тежки случаи лечението стига до 8 седмици. През периода на лечение се спазва необходимата диета. За да бъде ефектът закрепен, препоръчва се същият курс да се провежда профилактично всяко пролет и есен. Консултацията с лекар природолечител и в този случай ще е най-правилната взета мерка. За да може да се установи причината за възникналото заболяване, дали то е в резултат на повишена или понижена киселинност, и да се набележат и други природосъобразни въздействия за лечението не само на язвата или гастрита, но и на целия организъм.